Траките го правели само от овче мляко
Сиренето има дълга и богата история, която продължава да се пише и днес.
Първите данни за съществуването му датират няколко хиляди години преди Христа, а появата му най-вероятно е плод на случайно откритие – резултат от естествените процеси при пресичане на млякото. Впоследствие обаче производството на сирене се превръща в занаят, а сложният и продължителен процес бива сравняван с изкуство или наука със собствени правила и закони.
Благодарение на добрите си хранителни и вкусови качества, сиренето се превръща в основна храна за човека, а неговото производство е съпътствало развитието на цивилизации в Средния Изток, Египет, Рим. Твърди се, че сиренето e било неотменна част от дажбата на римските войници заедно с хляба, солта и виното.
Археологически доказателства сочат, че сирената в Древен Египет вероятно са били много кисели и солени (солта подпомага съхранението в горещия и сух климат) или близки до изварата и сиренето фета. Предвид по-хладните условия в Европа производството и съхранението на сирена не изисквало толкова много сол. В същото време се създавала и благоприятна среда за образуването на полезни микроби и плесени, което всъщност позволява на сиренето да узрее и получи здрав вкус.
Сиренето имало значимо място и в живота на древните гърци и римляни. В големите си къщи те оформяли специална кухня, наречена кареале, предназначена само за производството на сирене. Всъщност римляните са имали достатъчно ресурси, за да правят различни видове, а след разработването на нови техники за опушване и овкусяване, те ги разпространявали в цялата си империя.
В България сиренето води началото си също от дълбока древност. Производството му основно се свързва с необходимостта от по-дълго съхраняване на овчето мляко, което е било най-много в Тракия (земя, наричана от Омир „майка на овцете”). Ето защо не е изненада, че страната ни е известна именно с производството на млечни продукти от овче мляко, които имат изключителни качество и вкус.
През средните векове като основни производители на сирене са сочени манастирите, където нуждата от разнообразие в менюто на монасите довежда до създаването на нови видове сирена с различни вкусови и ароматни характеристики. Производството на малки количества сирене в селски ферми се развива и запазва до средата на XIX век, когато Луи Пастьор – френски микробиолог, открива процеса на пастьоризация.
Благодарение на това откритие става възможно производството на големи количества млечни продукти по стандартизирана технология и без опасност от бързо разваляне. Така започва съвременното индустриално производство.
Днес сиренето е познато в различни форми и вкусове. Разнообразието е голямо – като се започне от бялото саламурено, премине се през чедър и се стигне до пармезан или моцарела. Именно това многообразие от вкусове и полезните му свойства правят сиренето предпочитан продукт, който присъства ежедневно на трапезата под една или друга форма.
