Прекадете дома си, за да изгоните злините
Нощта, в която според църковното предание се е родил Христос, е най-интимният български народен празник. Подготовката за него е започнала още от Игнажден, когато е отсечен "бъдникът" - дървото, което цяла нощ трябва да гори в семейното огнище.
Предния ден се приготвят бъднишките свещи и китките с чемшири, които ще украсят празничната трапеза и ще пазят обитателите на дома от уроки и болести.
На празничната трапеза задължително присъстват нечетен брой постни ястия. Техният брой не е фиксиран нито от традицията, нито от църквата. Но у нас е прието да са не по-малко от 7. Коледната питка с паричката се замесва от най-възрастната жена в семейството. Водата за нея обаче е донесена в бял котел от най-младата булка в дома. Тя се нарича "мълчана", защото по целия път булката не бива да говори с никого. Питата, наричана още "боговица", е с украса също от тесто във формата на кръст, кръг или растителен орнамент. Момите пък правели краваи, наречени за техните изгори сред очакваната коледарска дружина. В питата се поставя монета. На когото се падне монетата, той
поема грижата да отговаря за парите вкъщи
чак до следващата Коледа. Бъдни вечер е втората (след Игнажден) кадена вечер. Преди да седнат на трапезата, най-възрастният мъж я обикаля с димящ тамян, за да прогони злите сили от дома и обитателите му. Трапезата започва с разчупването на погачата. Първото парче от нея е за починалите близки, второто се нарича на самата къща. Вареното жито, украсено със стафиди, орехи, а в по-ново време с дребни бонбони, е пожелание за весел и богат живот през следващата година. Боб се слага, за да е сито домочадието. В Смолянско се е приготвяло "гьодже" - към ситно счуканите царевични зърна се прибавял прочутият смилянски боб. Сместа се вари с олио на тих огън, след като е подправена с червен и чер пипер. Сармите и пълнените чушки са пожелание за добра реколта на зеленчуците. В тяхна чест е и любимото лакомство на стари и млади - тиквеникът.
Ошавът е в чест на овощните дървета. Сварените сушени плодове са се подслаждали с мед. Ошавът се приготвя два-три дни по-рано, в някои райони на страната - още на Игнажден, и се държи на студено - да си обиколи градините и да им покаже, че и те са
почетени на празничната трапеза
Особено място сред ритуалните храни на Бъдни вечер заемат орехите. След вечеря всеки трябва да грабне по три от тях, без много-много да ги гледа и избира, и по вида им гадае какво ще му донесе новата година. Ако са чисти, годината ще е успешна, ако са почернели - и той ще черней от ядове. Червивите пък са предзнаменование за болести.
Не бива да се забравят и всякакви пресни плодове, като ябълки или запазеното на свисла грозде, а също и гонещите злите сили лук и чесън. На бъднишката маса са присъствали
бъклицата с виното и бардучето с ракията
но от тях се пие, след като полунощните камбани са обявили извършилото си тайнство - раждането на Христос. И след като на вратите почват да хлопат коледарите с техните пожелания и песни.
След като ги изпратят, най-нетърпеливите вече могат и да се облажат. Но това обикновено се е оставяло за празничния обяд на настъпилата вече Коледа. А до него трапезата не се раздига. За да посреща закъснял пътник. Или пък, ако според народните вярвания самите Йосиф и Богородица се отбият, уморени от пътя към Витлеем.
