Щруделът е роднина на баницата

Виена от години се смята за един от стожерите на културата в цяла Европа. Градът е запазил и много история, която свидетелства за множеството нахлувания на континента, както и на мирното заселване на десетки чужденци от всички части на света.

Един белег на местната, най-вече кулинарна култура, е щруделът. Този прекрасен десерт от кори и плодове сякаш е вплел в себе си всичко онова, което е австрийската столица. Защо историята му е повече от интересна. Според много специалисти, първият подобен сладкиш бил направен от маврите. Когато влезли през Испания, някои от тях стигнали чак до Виена. И предали на хората рецептите си.

Други учени обаче смятат, че всъщност десертът е дошъл чак от Балканите и по-точно от Османската империя. Специалистите били убедени, че той се приготвя подобно на всеизвестната баклава. Продуктите са подобни, а вкусът на щрудела често се подсилвал със сироп. Когато започнал да се прави в Западна Европа обаче, вкусът му бил омекотен, за да може да се хапва от кралските особи, които не обичали чак толкова сладкото.

Но някои от хората, които изучават кулинарната история на Европа, пък казват, че корените на този ябълков сладкиш могат да се търсят по нашите земи. Защото го свързват със славянаските баници, които се правят от точени кори.

Когато говорим за легендарно ястие, конспирациите не спират. Има смели предложения за произхода му като например, че китайски майстор попаднал в сърцето на Стария континент. Когато се опитал да си забърка нещо познато за неговия вкус, направил щрудел без да иска. Първата рецепта обаче била описана едва през 1696 година в европейски сборник.

С откриването на Новия свят, чудният десерт бързо добил популярност и сред първите заселници. И поел на път през океана. В Тексас той е на особена почит и до ден-днешен. Но подобно и на европейците, американците променили рецептата. Затова днес и в САЩ и в Австрия можете да се натъкнете на ястие, подобно на нашата баница – щрудел със спанак, кайма и дори зеле.

Но откъде идва името му?

На немски Strudel означава „водовъртеж“. И затова той трябва да се навива старателно, подобно на нашата баница. Дори корите, които се използват за този десерт трябва да са по-тънки и от тези за нашенските специалитети. Според някои готварски книги, трябва да са толкова тънки, че през тях да се чете любовно писмо.

Но каквото и да се каже за рецептата, най-добре е това изкушение да се опита в традиционния си вариант – с ябълки. С годините в списъка с продуктите са добавяни различни неща. Част от тях са например карамфилът или пък чисто новата основа – бутер тестото. Предлагаме ви две от най-вкусните предложения за този невероятен десерт, останал хит в Европа повече от 400 години.

Класически щрудел

Необходими продукти:

1 пакет готови кори

6 ябълки

1 ч.ч. орехи

1 с. л. канела

карамфил

1 ч. ч. масло

1 ч. ч захар

лимонова кора

Начин на приготвяне:

Обелваме ябълките и ги настъргваме. След това към тях добавяме орехите, както и канелата, карамфил и лимонови кори на вкус. Накрая слагаме и захарта. Взимаме по две кори. Мажем ги с разтопено масло. Слагаме дебел пласт плънка. Завиваме на руло. След това го правим на стегнато малко охлювче. Около него увиваме следващото руло и така до края. Поръсваме отгоре щрудела с няколко супени лъжици вода. Печем в умерена фурна до готовност. Сервира се изстинал с топка сладолед, сметана, пудра захар или друга сладка добавка.

С бутер тесто

Необходими продукти:

1 пакет бутер тесто (1 кг)

2-3 ябълки

100 г стафиди

100 г орехи

4 чаени бисквитки

канела

захар+пудра захар

1 яйце

Начин на приготвяне:

Ябълките се обелват и нарязват на кубчета. Бисквите се натрошават и се смесват с тях. Добавяме и останалите продукти. Разбъркваме добре. Слагаме листа бутер тесто. Отгоре разпределяме плънката в едната половина. Намазваме краищата с белтък и затваряме с другата половина на тестото. Отгоре намазваме с жълтъка на яйцето. Печем при 200 градуса за около 40-50 минути.