Монтесума открил чудната орхидея
Как щеше да изглежда светът без една от най-ароматните орхидеи – ванилията? Фина и неповторима, подправката ухае прекрасно във всеки сладкиш, алкохолна или топла напитка. По-смелите готвачи дори я използват в солени ястия. Но каква е историята на принцесата на кулинарното изкуство, единствената орхидея, която е влязла в кухнята, за да я завладее?
Ванилията е вкусна подправка, която се слави с вкуса си от векове. Най-голямата й сила, поне според древните хора, не е ароматът, а действието й на афродизиак. Затова и тя носи такова име. На испански то означава вагина или шушулка. Ацтеките знаели за силата й и приготвяли чудна, кралска напитка с ванилия, мед и шоколад.
Орхидеята, която днес е покорила света, е открита за първи път по земите на Мексико и Панама. На Стария континент идва доста късно – едва през 16 век. Причината – мореплавателите. Ернан Кортес видял, че местните хора в Южна Америка обожават напитка със сладко цвете. Обяснили му и за скритите свойства. Когато конкистадорът влязъл в столицата на ацтеките, самият Монтесума застанал пред него. В знак на мир, той му предложил апетитното питие от ванилия и шоколад. Кортес бил впечатлен и взел от растението, за да се отглежда и в Европа. Оказало се обаче, че това не е чак толкова лесна работа. Защото то не се опрашва само, иска се човешка намеса. Откриването на този факт обаче отнел доста години на европейските ботаници, докато накрая, през 1836 година белгиецът Чарлз Морен не разрешил загадката на дългия неуспех. Оттогава до днес, ванилията се опрашва ръчно и точно за това цената й винаги е висока. За щастие обаче, само малко от нея може да промени вкуса на сладкиш или ястие. Т.нар. ванилена захар се прави от едва една шушулка и половин килограм захар.
В това се убедили и готвачите на английската кралица Елизабет I. Тя била впечатлена от новата придобивка и заставила майсторите в кухнята си да й сготвят нещо с нея. По естествения ход на историята, добавката бързо се превърнала в хит сред висшето общество на Европа. След пробива на Морен, ванилията вече можела да се отглежда навсякъде и производството й да не струва чак толкова скъпо. Затова днес тя расте най-вече на остров Мадагаскар и в Шри Ланка. Местните открили, че има определен вид колибри, което минава и опрашва чудните растения. Благодарение на малките птички, цената на сладката подправка паднала достатъчно, за да може да се купува и от простосмъртни, а не само от кралски особи.
С напредването на технологиите обаче, много от европейците не можели да си представят ароматът да остане само в кухнята. По тази причина започнало масовото производство на парфюми с този приказен мирис. На Стария континент, и до ден днешен, те се правят само от зърната на растението. Докато в Северна Америка например, използват екстракти или цветовете.
Подправка, но и лекарство?
Ванилията е и едно от най-древните лекарства в света. От векове се прилага като лек антидепресант. Помага на тялото да се освободи от стреса, напрежението и депресията. Според много от средновековните автори, дори само ароматът й помага за креативността. Затова много от тях хапвали десерти с ванилия, когато усетели, че музата ги напуска.
Дерматозолозите са убедени, че етеричното масло от ванилия лекува кожата и я прави по-красива. Старите лекари пък са предписвали маслото и при мускулни болки. Чистият екстракт от растението помага при стомашни неразположения и предпазва от инфекции. Модерните психолози пък казват, че можете да накарате децата да се успокоят, ако ги оставите в стая, изпълнена с аромат на ванилия. И накрая, отново да припомним, че ванилията е и афродизиак. Затова вана с такъв мирис или с ванилово масло ще ви предразположи към романтични закачки.
