Необятната история на водката

Водката е ракията на руснаците, казват старите българи. Но как започва нейната история? Дали е открита през средните векове или вечно се е пиела по необятните руски земи?

Според историците, има две версии за раждането на тачената напитка. В първия вариант откривател на водката е арабският лекар Парес. През 860 г. той смесил вода и спирт и получил течност, която според него можела да се използва само за медицински цели. Други обаче са убедени, че родината на огнената вода е Александрия. Неин автор пък бил един монах на име Зосима де Панополис. Векове по-късно се стигнало и до дестилат на водката. След опитите на италианския алхимик Валентиус и Арно де Вилньов от Прованс, напитката станала чиста и било възможно да се пие. Смята се обаче, че водката стига до Русия едва през XV век. Постепенно местата, на които се дестилира невероятното питие стават повече от 5000. Сред старите страници от историята на великата империя е записано, че за определен период от време водката става и разменна монета.

Великият княз на Москва Василий Трети решил, че напитката е доходоносен бизнес и бързо издал заповед, че тя може да се произвежда само от държавата. Иван Грозни пък  либерализирал режима, но създал и първите специални заведения за пиене на водка. Там наистина не се сервирало нищо друго. Колкото и да си напиеш обаче, никой не можел да те изведе от там насила. Дори било разрешено да вземеш чашата си и да седнеш пред вратата. Единствената цел била да се измъкнат колкото се може повече пари от подпийналите граждани. Защото чрез тези кръчми се връзвал бюджетът на държавата.

Руският цар Борис Годунов пък въвел сух режим. Причината за това била проста. По негово време настъпил голям глад и той извадил цялото жито от държавния резерв, за да го даде на народа за хляб. Почти половина от него обаче отишло за водка. Ядосаният управленец бързо спретнал закона, но той не просъществувал дълго. Само няколко десетилетия по-късно напитката станала част от дипломацията на Русия. Западноевропейските историци пишат в своите анали, че Петър Първи обяснявал на всеки посланик, че в страната му има неотменна традиция. Преди преговори трябвало да се изпие по литър и половина водка. Любовта му към чашката стигала до там, че той издал указ тя да се раздава и на войниците. Ако те не искали да пият, се предвиждало да им се дават допълнително 6 копейки. Всеки от редниците и офицерите обаче смятал, че това е обидна ситуация и с жажда изпивал дажбата си. Ако някой обаче бил инатлив, бързо го уволнявали.

Заради бързото пропиване на много от войниците, руснаците премахнали водката от дажбата на армията и я заменили с чай. Не се гледало с добро око дори на хората, които пиели в извънработно време. 

В по-нови времена армията отново се върнала към вредния навик. На всеки от войниците, позиционирани на първа линия при бойни действия, задължително се давали по 100 г водка. По време на Отечествената война тази порция била въведена с указ, подписан лично от Сталин.

По-късно руските учени и лекари отиват още по-далеч като доказват, че всъщност спиртната течност е полезна за здравето. Защото 50 г на ден пречиствали кръвта и сваляли кръвното.

Откритието на Менделеев

Гениалният химик Дмитрий Менделеев играе основна роля в историята на водката.  

През 1894 г. ученият и негови колеги влизат в специална комисия, която да определи точните параметри на питието. По време на опитите, Менделеев установява, че идеалната водка е едва 38 градуса. Смятал, че ако се пие нещо по-силно, то ще изгори устата. По-късно той дори защитава докторат по темата.

Въпреки че Менделеев бил убеден в максималните градуси на питието, в историята на производството на тази напитка има и доста по-високи постижения. Например "Крепкая" достигала почти фаталните 56 градуса. Същото се отнася и за   „Охотничья" ­ и "Водка".

И Шаляпин опитал от огнената вода

От години в Санкт-Петербург имаше уникален музей на водката. Скоро обаче той се премести в столицата Москва. В него могат да се видят повече от 50 000 експоната – най-вече стари и празни бутилки от напитката. Колекцията е събрана само от един човек – Александър Никишин. Гордостта на руснака е шише от началото на XVIII век. Екскурзоводите обаче разказват, че най-интересни са чашите и една гарафа, принадлежели лично на руската легенда на операта Фьодор Шаляпин.

Сред експонатите могат да се видят още и плакати от онова време, които предупреждават населението, че "Бутилката с един удар успява да подкопае всичко ­ здравето, репутацията и работата".

От музея обясняват още, че по времето на Петър Първи мерките, с които се е продавала напитката са били доста по-големи от днес. Не можело да си купиш 700 мл. водка. Минимумът бил ведро от цели 12 литра. В Москва обаче мярката започвала от 14 литра. Когато пък руснаците отидели в някое заведение и поръчвали „едно малко”, сервитьорът носел чаша от 175 мл. „Голямото” пък било над 400 мл.