Шоколадът била последната радост преди смъртта му
Американският писател Скот Фицджералд завинаги ще остане в световната история и литература. Но много от съвременниците му разказват повече за дългите му алкохолни опиянения, както и за унищожителната любов със съпругата му Зелда. Въпреки че той не попада в групата на отявлените кулинари в литературните среди, неговите „рецепти“ разсмиват десетки от почитателите му и до днес.
Във всекидневието си авторът бил типичен американец, без особени изисквания към храната. Но всеки, който го познавал, си спомня, че имал горда осанка, стройно тяло, и както по-късно пише съпругата му „сякаш се носел над въздуха“. Живеел само за едно нещо – да стане богат и известен писател час по-скоро. Изпращал ръкописи на романи и разкази на различни издателства и списания, а отказите го попарвали почти всеки ден. Смята се, че има повече от 100. А това накарало неговата половинка не просто да го напусне, но и да разтрогне годежа им, защото очевидно Скот няма да се сдобие с пари в скоро време. И тогава започнали дните на безкрайни запои и гуляи по кръчмите, най-често с пари на приятели. Мезето било рядкост.
Двамата със Зелда вдигат сватба едва, когато писателят издава първия си роман „Отсам рая“. Тогава започва и истинското му щастие, защото може да прави наистина каквото си поиска. Хващал за ръка новата си съпруга и заедно тичали по улиците през нощта и със задоволство си поръчвали шампанско и пресен спанак в полунощ.
А когато първоначалната радост утихнала, двамата заминали за Париж и решили да останат да живеят там и да се наслаждават на чудните кроасани сутрин и на леките закуски. Дългите вечери в местните кръчми пък ги срещнали с една легендарна компания - Джеймс Джойс, Езра Паунд, Т. С. Елиът. Там е, разбира се, и човекът, който по-късно ще стане един от най-добрите приятели на Скот – Ърнест Хемингуей. Не бива да забравяме и Гертруд Стайн. Въпреки че не всеки може да й се хареса, Фицджералд става един от любимците й. Хемингуей обаче бил потресен от своя нов другар – напивал се твърде лесно и от малко количество алкохол, рядко хапвал нещо, докато надига чашките. Въпреки това двамата останали приятели и взаимно си давали оценки за този или онзи ръкопис.
През това време Зелда не спирала да чете клюкарски издания и да обсъжда дамите от висшето общество. Решила, че трябва да стане балерина и почти съсипала здравето си от глад и танци. Опитала да се самоубие и била категорична, че чува цветята да й говорят. Междувременно изпраща своята версия на „Нежна е нощта“ на едно издателство. Романът, писан от съпруга й, бил толкова променен, че редакторите не успели да го познаят и го публикували. Когато Фицджералд разбира за това, я затваря в клиника до края на живота й. И пиенето се превръща в негов единствен начин на живот. Така се появява и крилатата му фраза, че „първо си взимаш питие, след това питието си взима питие, а накрая питието взима теб“. Състарява се само за няколко месеца, започва да пише сценарии и какво ли още не, за да може да се издържа и най-вече да си купува алкохол.
И краят идва бързо. Отива си от този свят едва на 44 години, покосен от инфаркт. Последните му минути обаче били сладки – хапвал шоколад и слушал Бетовен.
Какво да сготвим?
В щастливите си години Скот написал и някои закачливи рецепти, които и до днес се свързват с него и творчеството му. Въпреки че не стават за ядене, те си остават едни от най-добрите, писани от класик на ХХ век.
Всички идеи са за пуешко, защото според него то винаги оставало. Самият писател израства в сравнително бедно семейство и подчинява живота си на идеята за забогатяване. Въпреки това пише рецептите си от висотата на презадоволен аристократ в опит да осмее богатите, към които иска да се причисли.
В този следпразничен сезон хладилниците на нацията са претъпкани с огромни количества пуешко, при вида на което на повечето възрастни хора им се завива свят. Затова моментът е подходящ да им предложа опита си на стар познавач как да използват излишествата. Някои от рецептите се приготвят в семейството ми от поколения. Събирани са с години – от стари готварски книги, пожълтели дневници на бащите на нацията, поръчани по пощата каталози, чанти за голф и кофи за боклук. Ето за какво става въпрос.
Коктейл
Към една голяма пуйка добавете галон вермут и дамаджана Ангостура битер. Разклатете добре.
С вода
Вземете една пуйка и тава с вода. Нека последната заври, а после я пъхнете във фризера. Когато водата се „желира“, метнете пуйката в нея. Яжте. Приготвяйки тази рецепта, най-добре е да имате подръка и няколко сандвича с шунка – в случай че нещо се обърка.
По монголски
Вземете три огризки от салам и по-големичък пуешки фенер, лишен от всичката му перушина и вътрешности. Положете го на табла и извикайте няколко съседи монголци да ви дадат акъл как да процедирате оттук нататък.
Със сметана
Пригответе сметаната един ден предварително. Накиснете пуйката в нея и гответе около 6 дни над гореща фурна. Увийте в лепящи хартиени ролки – мухоловки, и сервирайте.
