Плодовете са силно средство срещу анемия, листата пък топят рака
Сладките плодове на смокинята, които се харесват на млади и стари, са част от нашето меню от времето на неолита, разказват историците. Ботаниците пък допълват, че тя от рода на фикусите и латинското й име е Ficus carica. Втората дума издава и родината на това чудно растение – областта Кария в Мала Азия. Цели девет века преди новата ера, дървета със сладкия плод започват да се садят в Елада.
Чудната храна била на особена почит там. Гърците започнали да развъждат различни видове смокини и за няколко века успели да отгледат цели 29 разновидности. Дървото и плодовете му били толкова ценни за елините, че те дори го вплели в легенда. Според митологията, смокинята била открита от богинята Деметра. Благодарение на древните митове, и досега по голяма част от бреговете на Средиземно море този плод се смята за свещен. Именно по земите на южната ни съседка за първи път започнали и да го сушат. Въпреки това износът на сушеното изкушение бил забранен векове наред. Един от царете на гръцкия Понт – Митридат обявил на своите поданици, че плодът цери всички болести. И им заповядал да се хранят с него всеки Божи ден. Когато се зародила идеята за Олимпийските игри, зрели смокини се давали на победителите в отделните състезания.
Когато римляните се превърнали във водеща сила на света, те си присвоили както чудното дърво, така и легендата. В тяхната митология смокинята се давала на хората от бога на виното Бакхус. Затова той винаги бил изобразяван с венец от листа на свещеното дърво. Известният учен в древността Плиний Стари пък написал в своята „Естествена история“, че месестите плодове се усвояват много бързо от организма на човека. И са незаменими като лекарство при кашлица и открити рани.
Но като говорим за империи, не можем да не споменем и Египет. Сладката растителна храна била любима на най-красивата фараонка в историята – Клеопатра. Тя оценявала по достойнство, както вкусовите качества, така и подмладяващото действие на чудните природни дарове.
До средните векове в източната част на света смокините били предназначени само за богаташите. В Китай например, било разрешено да виреят само в техните градини.
Дървото е силно и успява да расте навсякъде. Затова едва за няколко века то стигнало до Англия, както и Япония. През 1699 година първите смокини били засадени и отвъд океана. Земеделците пробвали с тях първо във Вирджиния.
След днешните изследвания станало ясно, че смокините съдържат множество витамини и минерали, но в малки количества. Затова може спокойно да се похапва и повечко от тях. Сред състава им е калий, калций, натрий, желязо, магнезий, фосфор, както вит. К, В1 и В6. Смята се, че силното им влияние върху тялото ни се дължи на нещо друго – огромното наличие на фибри. В смокините се съдържат повече фибри, отколкото в която и да било друга естествено растяща храна на света.
Но положителните неща не свършват дотук. В плодовете има калий, равен по количество само на този в ядките. Както знаете, този минерал регулира кръвното налягане. Количеството на калция също не е за подценяване. Ако не обичате прясно мляко, хапнете четири смокини и ще сте поели нужно количество от този минерал за деня.
Смокините са направо животоспасяващи, когато страдате от анемия или болести на далака и черния дроб. Кръвотворните органи се прочистват и започват да функционират нормално. В следствие на това и сърцето нормализира своя ритъм. Ако е имало тромби в кръвта, те бързо се разпадат.
Освен това рядко ще намерите и плод или зеленчук, който да съдържа псорален. Това е вещество, което успява да се бори с болести, променящи пигментацията на кожата.
Ако искате да заместите сладкото, направете го със смокини. От тях не се напълнява. Ако ги направите на пюре или сварите сироп от тях, успешно можете да замените захарта в сладкишите. Освен това ще получите и уникален, неповторим привкус.
В наши дни смокинята е на особена почит и в Израел. Там виреят видове, което дават плодове цели 10 месеца в годината. Именно лекарите по тези земи открили, че освен плодовете, полезни са и листата на дървото. Извлек от тях повлиява инсулинозависими пациенти, като им помага да намалят дневната си доза. Различни изследвания доказват, че листата успяват да блокират развитието на някои видове рак. Според учените, все още не е ясно кое вещество спира туморите, но експериментите в тази посока продължават.
