„Обичам нещо, което не е строго определено – обожавам кюфтета с пържени картофи. Като се замисля, това е най-любимото ми ястие”. Това разказва пред „Лакомник” бившият ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Боян Биолчев.
Признава си също, че храната приготвя винаги много старателно. На първо място поставя своя гювеч, направен от всички възможни видове зеленчуци. „Може да бъде с месо, но може и да се приготви без него”, разказва професорът, предвид постите през следващите седмици. Но талантът му пред печката не свършва дотук. Веднага разказва, че има невероятна дарба за приготвянето на пържени яйца. „Просто имам някакъв вътрешен инстинкт за това колко трябва да бъде нагрята печката и кога точно да ги махна от нея, за да няма прегаряне и едновременно с това да останат леко рохки”, разкрива тайната си Биолчев. С годините, професорът се утвърди и като един истински бохем.
Въпреки това обаче, той не обича префинените и претенциозни ястия. Но не прави компромис с друго нещо. „Обичам яденето да е чисто, да е ясно, да е приготвено от свежи продукти”, категоричен е той. Признава си, че един истински бохем обръща голямо внимание и на пиенето. „Аз много обичам червено вино. Но няма да се откажа и от аперитив от ракия”, откровен е той, без да се притеснява от хорското мнение. Но веднага добавя, че винаги пие с мярка. „И все пак червеното вино ми е слабост”, допълва той. В днешните времена обаче на учените и преподавателите не остават много пари за качествени продукти и вина. Според бившия ректор обаче има и друга страна на медала.
„Един професор обикновено има и други доходи, освен заплатата в университета или института. Според мен, ако един професор си направи добра сметка, може да си купи и бутилка хубаво червено вино”, оптимистично обяснява Боян Биолчев. Филологът споделя още, че за него кулинарията е изкуство, но и история на познанието. „Приготвянето на храната съпътства човека от зората на човечеството. А това означава, че храненето е култура”, разкрива той дефиницията на кулинарията. Разказва, че според него е имало митологизиране на българската кухня – определяна е винаги за най-вкусна. „В последните години, особено с падането на границите, хората започнаха да се хранят с много подобни неща, почти с едно и също. В момента например има една обща кухня, която свързваме с Европейския съюз. Или по друг начин казано – където и да отидеш, можеш да получиш нещо, което познаваш като вкус”, отбелязва писателят. Въпреки че не се отказва да опитва нови и нови неща, професорът е категоричен, че има нещо, което не харесва. „Не понасям измишльотините. А те вече много често могат да се видят в съвремения претенциозно скъп ресторант. Често тези заведения са и безмислено разнообразни. ”, завършва ерудитът.
