Ядем сладкиши с плодове още от неолита
Първобитните хора започнали да приготвят кекс скоро след като открили брашното. В най-древни времена кексовете се различавали от хлябовете по това, че в тях имало сладки съставки – най-често плодове или мед.
Остатъци от такива кексове са намерени в неолитни селища – те се състоят от натрошени зърна, които били заливани с вода и мед, притискани, за да се получи подобна на пита форма, и изпичани върху нагорещени плоски камъни.
В древна Гърция подобни сладки пити се наричали “плакус” – дума, която означава и “плосък”. Приготвяли се предимно от ядки и мед. Подобни малки сладкиши били поднасяни на първите олимпийски игри, провеждани на остров Делос пред 776 г. пр. н. е.
Римляните приготвяли друг вид плосък кекс, които се наричал “сатура” – той се състоял от пшеничено брашно и зехтин и бил много по-вкусен и засищащ. Със сирене се приготвяли два вида печива – “плацента” – солен пирог и “либум” – сладкия му аналог, от който е произлязъл днешният чийзкейк. Либумът се поднасял като дар на боговете на рождени дни (освен собствения, римляните празнували и рождените дни на града и на императора). Този обичай е запазен и до днес в традицията на рождените дни да се поднася торта.
Приготвянето на “либум” е описано от Марк Порций Катон (234 – 149 г. пр. н. е.) в теоретичния си труд “За земеделието”. Според него върху подложка от тесто, замесено с вода и яйце, се насипва слой от натрошено меко сирене, смесено с мед и ядки. Този сладкиш се покрива с гореща керемида и се пече върху въглените в огнището.
