Някои от изданията направили авторите си милионери
Ако се питате кой е бил първият човек в света, който е решил да запише рецептата на някоя гозба, със сигурност той е бил шумер. Древните хора си водели записки за това как се правят манджи с месо, но и как се приготвя бира. Тъй като хартията още не била позната на света, продуктите и процеса на правене се отбелязвали на глинени плочки. Египтолозите били учудени, когато открили трикове за готвене и в някои йероглифи, украсяващи стените на пирамидите.
Първата истинска готварска книга била събрана от елините. Според различни източници, древните гърци са имали стотици свитъци с рецепти, предназначени главно за владетелите на градовете – държави. Римляните бързо приели тази мода и започнали също да събират идеи за различни гозби. Своеобразните книги често били прибирани в тайните, но сигурни колекции на манастирите и така били съхранени векове наред.
След тях новата мания завладяла и арабските страни. Неизвестни автори из багдадските дворци записвали кулинарните си открития още през IX век.
През средните векове Европа вече сякаш била отегчена от еднообразните ястия, които се сервирали както в кралските дворове, така и в къщите на простолюдието. Кръстоносците обаче донесли от Изтока стотици нови подправки. Домакините и готвачите бързо започнали да експериментират с тях и за няколко години създали десетки нови ръкописи с рецепти в Англия, Германия, Испания и Италия. От повтарящите се кулинарни хрумки във всички от тях, става ясно, че идеите се обменяли на територията на целия континент.
Истинската готварска книга, във вида, в който я познаваме днес, се появила точно 25 години след първия напечатан том в света. Годината била 1475-а, а автор на библиографското събитие бил Бартоломео де Сакки ди Пиадена. Изданието излиза във Венеция. Оказва се, че това е и една от първите книги в света, която е преведена на няколко езика в Европа. Продавала се като топъл хляб, което накарало авторът й да пусне и допълнителен тираж.
Малко след 1500-ата година започнало и развитието на кулинарията, която от хоби се превърнала в изкуство, а накрая и в цяла наука. В историята се помни името на Бартоломео Скаппи. Той бил сред майсторите, готвили за много от кардиналите в католическия свят. Твърди се, че задоволявал апетита и на папа Пий IV. Заради високи изисквания на господарите си, Скаппи трябвало да улесни работата си и да подобри ястията. Задълбочил се и издирил много книги, посветени на готвенето. Интересна за него се оказала арабската кухня и най-вече техниките за обработка на тесто на тамошните кулинари. С течение на годините той създал и напълно нови похвати като мариноване и задушаване.
След подробните си изследвания, през 1570 г. той издал истинска енциклопедия, която съдържала около 100 рецепти. Това било и първото издание с илюстрации на всяка стъпка от готвенето.
Въпреки че в момента се смята, че върхът на кулинарното изкуство е скрито в сърцето на Франция – Париж, градът на любовта се намесил в готварската битка на Европа доста късно – едва около 1650 г. Франсоа Пиер де ла Варен бил един от първите майстори, който поставил основите на съвременната кухня и започнал да приготвя ястията по коренно различен начин от средновековните си колеги. С други думи, сложил ред в готвенето. Именно той за първи път споменал сосовете. Франсоа Пиер де ла Варен препоръчвал те да се правят на основата на бульон. Книгата му се превърнала в истинска революция. Не спряла да се търси от хората повече от 100 години. И очевидно е първият бестселър в света, защото достигала историческите за времето си 250 000 бройки тираж. Много от пресметливите колеги на Варен веднага разбрали, че с такива книги може да се печели цяло състояние. Затова през 1825 г Жан Савари тръгнал по стъпките на сънародника си. В нея той описал какво точно се сервирало на помпозните балове на благородниците във Франция. Историята обаче мълчи дали и Савари е забогатял от начинанието си.
Но като всяко класическо изкуство, и това търпи развитие. След като френските автори повдигнали до невиждани висоти ястията и приготвянето им, то англичаните решили да разкажат на обикновените хора как могат да се хранят по-вкусно. И поверили писането на готварски книги на обикновените домакини. В тях те внесли практичните съвети и хитрините, с които самите те спестявали времето и усилията си. Въпреки че в днешно време индустрията с кулинарни предавания и книги се е пренесла в САЩ, първото издание, написано в Америка, се появява през 1796 г. Неин автор е Анелия Симънс. Имало обаче един проблем – книжката преповтаряла британските издания.
С напредване на годините французите успели отново да се включат в надпреварата и да изпреварят британците. Готвачът Огюст Ескофие създал цялата система на кухнята във вида, в който я познаваме до днес. Много от професионалните готвачи са категорични, че идеите му доста изпреварили времето си. За почти 50 години той написал няколко издания, които са истинска Библия и до днес.
