Древните учени са лекували с нея
Няма човек по света, който да не е опитвал една от най-хубавите подправки - горчицата. Може да се добави на практика към всичко. Историята й започва преди цели 3 000 години и от тогава до днес основната рецепта е претърпяла хиляди промени. Но и днес майсторите започват с една и съща основа - синап, олио, оцет и сол. След това на много места на Балканите например добавят хрян. На други места по света се добавя дори канела и карамфил. Не са малко и горчиците с черен пипер. Но на практика това е подправка, която се предлага навсякъде. В Северна Америка тя е бледожълта, защото се добавя куркума. Ако някога сте се питали защо дижонската горчиза е толкова остра на вкус, отговорът е отново в нейния състав. Синапените семена са най-обикновени, но в сместа се добавя кисел сок от грозде. Първата подобна е направена през 1856 година. Днес обаче се прави просто с бяло вино. Чували сте и за медената горчица, но първоначалната идея за тази комбинация идва от Германия. И досега хората там обичат да подправят вайсвурст и леберкес именно с подобна подправка. Синапените семена за нея се натрошават, добавя се мед и дори малко захар. При такова разнообразие, не е учудващо, че това е третата най-употребявана подправка в света, веднага след солта и черния пипер.
Но да погледнем и назад в историята. В миналото хората са се доверявали на горчицата да запази продуктите им свежи по-дълго време, защото както е известно, подправката има бактерицидно действие. Първото споменаване на синапа, заедно с десетките му положителни качества е споменато за първи път преди 5000 години в древен санскритски манускрипт. Започва да се използва активно обаче прези 3000 години, когато са създадени и първите рецепти с каши от него. Смята се, че лекарите в Далечния Изток са били първите, които са лекували с него. Хипократ също е направил своите изследвания и установил, че природният продукт успешно помага за болки в стомаха и за дихателни проблеми. В Древен Рим от нея се правела и уникална напитка. Синап се варял в гроздов сок. Питието не било за всеки, но гарантирало здраве. В някои части на Европа се препоръчвало и в други случаи - като афродизиак. В рецептата на своеобразната виагра влизала и ментата.
Но рецептата на онова, което днес наричаме горчица дължим на един римлянин на име Луций Колумела. Той описва подробно как се прави тази подпрака около 42 г. след Христа. Той разказвал за нея на римските войници. Повечето от тях си взели от новата подправка и така я разпространили в Европа. Но все още в състава й влизало виното. Затова през IX век манастирите, които произвеждали различни напитки от грозде, се захванали и с производството на горчица. Оказва се, че вкусът се нравел и на хората от висшия клир в Католическата църква. Затова по времето на папа Йоан XXII имало назначен главен майстор на папската горчица. Но както винаги става, подправката напуснала стените на манастирите, защото се харесала на кралските особи.
Подравка за отслабване
От години лекарите са категорични, че горчицата засилва метаболизма и помага на тялото да се освободи от излишните мазнини. Ако хапвате само по една малка лъжичка горчица след хранене, ще засилие обмяната на веществата няколко пъти. Около 2% от готовата лютива смес представляват омега-9 мастни киселини, а 1% омега-3 и омега-6 мастни киселини. Освен това, когато попадне в тялото ни, тя прочиства всяко местенце до което се докосне.
