Вечерите преминавали в среднощни пирове
Да готвиш у дома се смятало за истински лукс в Древен Рим. Според историците, това можели да си позволят само хората, които притежават достатъчно място у дома за кухня, специално нает готвач и роби, които да вършат мръсната работа.
Храната в земите на днешна Италия била доста калорична, разказват историците. Обикновено хората хапвали по три пъти на ден. Сутринта започвала често с глобули. Това били топки от тесто, пържени в зехтин или сланина. Отгоре се поливали с мед и маково семе. Въпреки това не пропускали да добавят към закуската мляко, мед и маслини. Обикновено първото хранене за деня било преди изгрев, преди да е напекло слънцето. До пладне се приключвало с всички задачи за деня. След това се слагали трапезите за обяда. Той също бил питателен – хляб със сирене, масло. По това време бедните се хранели предимно с ечемичени питки, докато богатите можели да си позволят и пшеничен хляб. Трябва да се отбележи обаче, че тогавашните хора са се хранили с много повече зеленчуци, в сравнение с днес. В Италия са се отглеждали десетки видове растения, които римляните са правили на обилни и разнообразни салати. Не пропускали да добавят отгоре оцет, зехтин и какви ли не още течни подправки. Някои от блюдата се правели с мед.
Сякаш надживели времето си, римляните разбирали, че за да е здрав човек, трябва редовно да хапва супа. Разнообразието от този вид специалитети било невероятно. Повечето варианти не включвали месо и се правели от какви ли не зеленчуци. Имало дори супа, която наподобявала днешния борш. Цвеклото и зелето били на почит, но варивата също не изоставали.
Въпреки това обаче, както и днес, имало заведения за бързо хранене. Причината вече споменахме – да си готвиш у дома било скъпо удоволствие. Но предлаганите готови ястия не били от най-здравословните. Напротив. Големи парчета месо се режели на едро и се пържели насред улицата. Когато някой минел да си купи, слагали по един или два къса от месото в питка. Имало и нещо, подобно на родния тутманик – мазен хляб със сирене.
През това време заможните представители на империята продължавали да се радват на дългия си обяд. Той завършвал с плодове, но често те били пържени или обвнивани с пържено тесто. Виното било задължителен елемент, но за разлика от днес, то се пиело само разредено с вода. Само така римляните не се напивали бързо и можели да се радват на социалния си живот. В чашите им се добавяли какви ли не подправки като канела, карамфил и шафран.
Въпреки обилния обяд, обикновено точно след него, римляните се отдавали на любимите си занимания. Някои отивали в термите, докато други се запътвали към стадионите и тренирали до вечерта.
Последното хранене за деня преминавало плавно в среднощен пир. Партито на заможните римляни имало строги правила. На него не можело да присъстват по-малко от трима души или пък повече от девет. Мъжете задължително се разполагали легнали около масата, докато жените им били седнали.
Многочасовите пирове обаче били чудесен начин за споделяне на идеи. Обикновено дълто се дискутирали въпроси за изкуството или културата. Затова младите представители на висшето общество смятали за чест да бъдат поканени на такова събиране. Само слушането на интелектуалците им помагало да научат много за живота. Въпреки разговорите, музика не липсвала.
А трапезите били отрупани с месо, дивеч и риба. Това се приемало за символ на богатство в империята. Ритуалите не били по-различни от нашите – започвало се с ордьоври от вкусни хапки и се преминавало към ястия от глиганско, козе, сърнешко. За разлика от днес обаче, дреболиите не били смятани за нещо лошо. Напротив, от тях се правели много колбаси.
За древните хора почти нямало птица, която да не се превръща лесно в блюдо. Затова на трапезите им присъствали пауни, славеи, щъркели, фламинго, чучулиги.
Сред римските императори имало много чревоугодници, но и истински лакомници, които поглъщали всичко, без значение какво е, важното било да е храна. Както и сега, модата диктувала и вкусовете на масата. За да са интересни на императорите, много от древните готвачи измисляли какво ли не. Така се родили рецепти със зърна от свински гърди или пък с копита от камили и слонски хоботи.
Историята обаче винаги ще запомни император Веталий. Той останал на власт едва няколко месеца, но всички в огромната държава успели да видят ненаситната му лакомия. Грабвал месото докато още се пече в пещта, а ако нямало нищо готово, се нахвърлял върху остатъците от предния ден.
В обясненията за кухнята на римляните обаче не можем да пропуснем едно уникално име, което никога няма да бъде забравено – на Апиций. Той бил достатъчно богат, за да се отдаде на своето хоби – да обикаля и да събира рецепти от всички краища на империята. Опитвал ги, някои приготвял и у дома. Пътувал на длъж и на шир и не спирал да пише. Създал 10 книги, истински шедьовър, но страстта му го довела до просешка тояга. За да не се налага да се моли на някого за милостиня, той се отровил с огромни стриди.
