От черния й дроб приготвяли скъп сос за подправяне
Наречена от историците рог на изобилието заради безкрайните й пасажи, скумрията е била сред най-важните риби за прехраната на древните крайбрежни народи в Европа. Наред с други средиземноморски същества тя е била високо ценена от древните римляни като изходен продукт за приготвяне на прочутия сос гарум – или ферментирал солено-пикантен рибен сос. Днес се знае, че става дума за осолен и ферментирал черен дроб на някои риби, който се ползвал за подправка.
Хилядолетия преди съвременните научни доказателства хората явно са били наясно с ценните съставки на рибния черен дроб и на месото на някои риби, защото този гарум се е използвал като луксозен подобрител на вкуса за безброй рецепти в древен Рим. Най-скъпият и търсен от патрициите гарум се приготвял именно от скумрия – правели го основно в района на испанския град Картахена, където дори има село, наречено Ескомбрерас - от латинското име на скумрията „скомбер”.
В България консумацията на риба също има древни корени и незаслужено през последните години е възприемана за проста и невкусна риба. Всъщност тя е забележителна – достъпна като цена, а полезна поне колкото сьомгата с огромното си съдържание на oмега-3 мастни киселини. Слави се и с високо съдържание на селен, магнезий, желязо, калий, а също и на витамини В, D и E.
Единственият й недостатък е, че е твърде нетрайна, точно защото е доста мазна. За нея италианската поговорка „Рибата има седем качества и с всеки изминал час губи едно от тях” е валидна в най-голяма степен. Когато не е достатъчно прясна, мазнината й добива тежък и неприятен дъх, а миризмата й при готвене става действително остра и обсебваща. Особено характерно е това за едрите екземпляри, които са и по-тлъсти.
