Римляните я ползвали като виагра
Чубрицата е може би една от най-българските подправки. Оказва се, че и една от най-старите в Европа. Станала е част от рецептите ни още с идването на хан Аспарух, показват историческите данни. Произходът на загадъчните стръкове, които днес се отглеждат най-много по балканските земи, е от Близкия Изток и Средиземноморието. В миналото италианците правели десетки сосове с основна съставка чубрицата. Също така я слагали и в много плънки.
Но откъде идва името й? Поне латинското е с ясен произход. Ботаниците я наричат Satureja, което означава „тревата на сатирите“. В митологията сатирите са представени като същества, полухора, полукозли, които се отдавали напълно на страстите си. Затова до насита се наслаждавали и на чубрицата. Но не само те.
Преди повече от 20 века, в Древен Рим, чудната подправка се продавала навсякъде и се слагала в повечето ястия. Нейната хегемония продължила докато не се появили първите пипери в Европа, донесени от Индия. Има данни, че много от пчеларите в Рим, засаждали чубрица близо до кошерите. Така пчелите събирали нектар и от ароматното растение. В резултат, медът придобивал уникален вкус, който се ценял много.
Малко по-късно обаче мъжете на древния свят открили, че чубрицата е незаменим афродизиак, най-силният за своето време. Учените я сравняват дори с днешната виагра.
С идването на средните векове обаче, вкусовете на европейците започнали да се променят. И те набързо заменили подправката в солените ястия с новите модерни смеси от Индия и Близкия Изток. И започнали да я добавят само към сладкишите.
Заради факта, че мерудията се слагала навсякъде, древните лекари започнали да я изучават. И открили, че освен, че подпомага ерекцията, тя може да се бори с много болести. На първо място помагала на цялата храносмилателна система да се справи с обилното хапване, типично за Рим и Гърция. До днес тя се използва, за да облекчава ефекта от варивата като боб, леща и грах.
Освен това фитотерапевтите у нас я използват като лек срещу високо кръвно, сърцебиене, както и главоболие. Може да успокои симптомите при виене на свят. В сезона на гриповете е добре да се запасите със сушена чубрица, защото тя лекува хремата и кашлицата при настинки и вирусни инфекции. Билкарите припомнят, че преди години тя е използвана и като отлично средство против глисти.
Най-известният лечител у нас Петър Димков създал и единствената природна рецепта в света, за която сесмята, че лекува всички болести. Сместа се приготвя от 20 г валерианова тинктура, 20 г тинктура от глогов цвят, 15 г розова вода, 1 г камфор на прах и 20 ментови капки. Сместа се взима всеки ден по три пъти по следната схема – слагаме по 20 капки върху бучка захар. Но къде е ролята на чубрицата? Димков съветвал всичките си пациенти да не премат древната смес без една чудодейна отвара. Тя се прави от 70 г босилек, 70 г ирландски лишей, 50 г бъзов цвят, 50 г буков мъх, 50 г маточина, 50 г мащерка и 50 г балканска чубрица. Две супени лъжици от сместа се запарват в половин литър кипяща вода заедно с 1 чаена лъжичка портокалови кори. След като се добавят съставките, оставяме сместа на тих огън за 10 минути. Всеки ден се взима от тази смес, 10 минути след като сме поели бучката захар и 10 минути преди ядене. Дозата е по една винена чаша.
Разбира се, и великията Петър Дънов не останал равнодушен към чубрицата. Той препоръчвал на своите ученици да я ползват като лек за нерви. Достатъчно било да се запарят 5 г чубрица за 40 минути в половин литър вряла вода. Пие се по няколко пъти на ден. Според Дънов и наблюденията му, стресът изчезвал за три дни.
Но както знаете освен като лек, чубрицата се ползва и в една от най-известните родни смеси от подправки – шарената сол. Въпреки споровете, какво трябва да съдържа точно, историците се обединяват около една рецепта: 2 с.л. смляна суха чубрица, 1 с.л. сминдух, с. л. сладкък и лют червен пипер, 2 с. л. смлени тиквени семки, фино царевично брашно, 1 с.л. риган, мащерка, сол. Всички продукти се смилат и разбъркват добре.
