Издавали всеки дошъл нахранен на обяд или вечеря
Вече векове наред Спарта е била и е символ на идеална военна подготовка, но и липса на какъквто и да било комфорт за смелите воини в ежедневието им. Суровите правила се прилагали във всяка област на човешкото съществуване. Това се отнасяло дори и за храненето. Никой нямал право да се дели от другарите си и да яде отделно от тях. Непростим грях за всеки спартанец било да се храни у дома например. Всички членове на военизираното общество трябвало да ядат само в общи трапезарии, наречени обедни клубове или систии. Всеки спартанец бил отговорен за менюто, защото трябвало да носи някаква храна. Донесеното се слагало в общ котел и от него се раздавало на всички. Заслуга за този метод на ядене имал известният закодател цар Ликург. Според него това било в основата на идеалния ред в Спарта. Само така воините се чувствали наистина равни. Освен това ужасната храна, съставена от какви ли не продукти, приучавала бойците към суровата реалност. За лукс не можело и да става дума, както и за удоволствие. Спартанците обаче не бивало да забравят, че служат най-вече на полиса и своите командири. Затова всеки бил длъжен да издава свой колега, дошъл нахранен в столовата. Всеки, който се гнусял от храната веднага ставал обект на подигравки и се пораждали съмнения за неговата мъжественост и коравост.
Не много често в града се появявали и чужденци, които с интерес изучавали философията за живот на местните хора. Така един европеец се погнусил от един от деликатесите на спартанците - черната супа. Тя се приготвяла редовно, за да дава сили на воините в тежките тренировки. Но била отвратителна за всеки обикновен човек. Правела се от оцет, сол и свинска кръв. Според странниците, които стъпвали на спартанска земя, това бил ключът към желанието на бойците да умрат в битка - за да се отърват от ужасното гастрономическо преживяване. Истината е, че тя била питателна и давала неподозирана сила, но вкусът й можел да извади от строя всеки друг грък.
Когато не се сервирал този деликатес, най-често в чиниите на войниците попадали грах и фасул, както и ръж и овес. Въпреки усилените денонощни тренировки обаче, количествата храна едва успявали да заситят глада на силните мъже. Според техните командири, младежите само така можели да калят волята си. Освен това по този начин щели по-дълго да издържат на оскъдицата по време на евентуална война и да победят врага.
Въпреки тежкото си ежедневие, станало символ в целия свят, спартанците се чувствали горди от ролята си на бойци. Според историците, те се радвали на лукс само в минутите преди да поемат към бойното поле. Тогава можели да облекат нови дрехи и да се порадват на красива музика. Защото да отидеш да се биеш за тях било празник. Собствените им майки и жени ги заклевали да не бягат от сраженията и да жертват живота си, ако това е необходимо, без да се замислят. Благодарение на тези правила и философия, векове след края на градовете държави в Гърция, войската на Спарта е пример за издържливи, свирепи и непобедими бойци в целия свят.
