Ястията на поета ненадминати и до днес
Повече от 100 рецепти е събрал авторът на първата българска готварска книга – възрожденецът Петко Славейков. Въпреки че тя е написана между другото, е един от малкото родни шедьоври в областта на кулинарията, които наскоро издателство "Милениум" събра в задължителна за всяка кухня книга. Освен рецепти за готвене, той дава и стотици съвети за кухнята. Събрал е хитрини за това как да съхраним продуктите до това как да възстановим развалени неща. Още в предговора Славейков обяснява, че "тази книга ни връща към времената, когато кухнята е била сезонна, продуктите – пресни, а жените са се грижили за доброто настроение на мъжете...". Предупреждава също, че "нищо не е толкова важно за домашните работи, колкото избирането на добри меса и други неща за гозби."
Много от съвременниците му са категорични, че той се насочва към събирането на рецепти заради тежкия живот, който води. Често си лягал гладен, парите никога не били достатъчно. В спомените на един от синовете на родолюбеца – Рачо се споменава, че като ученик в Свищов, Петко едва оцелявал. Прехранвал се с хляб и лук. Главите кромид събирал, когато го замеряли с тях. Рачо пише, че най-усърден в това бил Драган Цанков.
Как започва всичко?
През 1864 г. Славейков получава покана от двама протестантски мисионери да отиде до Цариград и да преведе Новия завет на съвременен български език. Възрожденецът работел усърдно по него, но паралелно с това обикалял улиците и къщите на местните хора, за да ги пита какво и как приготвят. За няколко години успял да събере уникални съвети и рецепти за ястия и напитки и да ги издаде през 1870 г. Кръстил труда си "Готварска книга или наставления за всякакви гостбы според както ги правят в Цариград". Освен нашенски гозби, той включил и много западноевропейски ястия, които по това време повечето българи не познавали.
Сред Балканските ястия, които той споменава, има и стотици, които днес сякаш са забравени. Той обяснява как да си направим рибен кебап от паламуд или скумрия, както и кокоши. В света на сармите Славейков направо се развихря. Предлага на читателите си да завият плънката от ориз в листа от тиква и пъпеш, дори в чревца и шкембе. Подробно разказва и как да се забърка позабравеното в наше време сладко от трендафил. Като истински журналист и енциклопедист той съвестно посочва източниците си. Как да съхраним млякото бил прочел в английски вестник например.
