Модерният й вариант е описан през XIV век
Лазанята е едно от любимите по света традиционни италиански ястия. Приготвя се от слоеве тесто, между които е сложена различни видове плънка (обичайно от домати, месо, спанак и др.) и е покрита със сос бешамел и пармезан.
Погрешно е схващането, че рецептата за приготвянето на лазаня е сравнително нова. Всъщност тя води началото си още от времето на Римската империя. Разбира се, видът й е бил по-различен. Приготвяли са я от листа тесто, сварени и поднесени със зеленчуци и сирене.
В продължение на много векове създаденото от римляните ястие се наричало lasana, което в превод означава "съд". През XIV век Франческо Дзамбрини в своята кулинарна книга предлага нов подход за приготвянето й - листата се нареждат едно върху друго, а между тях се слага сирене. Неговата рецепта има голям успех и променя завинаги традициите в приготвянето й - от този момент нататък лазанята се реди на пластове, а ястието постепенно се превръща в любима храна за почитателите на добрата кухня.
Първите модерни лазани се приготвяли в специални пещи и в тави без дръжки, в които поставяли слоеве тънко тесто, редувано с кайма и пармезан.
В Лигурия към каймата за лазаня започват да добавят и сос песто (традиционен италиански сос от зехтин, босилек и сирене). Тестото за лазаня се приготвя по същата технология, както за приготвяне на макарони. Избира се брашно, произведено изключително от твърди видове пшеница. За да стане тестото зелено, към него при приготвянето му се добавя спанак.
Съвременната лазаня се приготвя, по правило, от 6 слоя тесто, при това на всеки слой тесто се поставя плънка от месна смес, гъби, зеленчуци, а отгоре - слой сирене и няколко парчета масло, след което се запича.
