Полезният зеленчук се култивирал още през IV век пр. Хр.
Родината на спанака е Персия, а данни за неговото култивиране съществуват от III-IV век пр. Хр. През VII век той е пренесен в Китай, а в Европа спанакът попада през Средновековието, като първоначално арабите го пренасят в Испания, но той започва да се култивира на континента чак през XX век.
Днес вече всички знаят, че той е истинска съкровищница за здравето и той се отглежда широко.
Листата на спанака са богати на вода, над 90%, белтъчини, железни и калциеви соли и витамин A, B1, B2, PP и аскорбинова киселина. Спанакът съдържа много белтъчини и затова е особено полезна съставка в менюто на вегетарианците. Той е нискокалоричен, в 100 г спанак се съдържат около 25 калории, но притежава богат състав на витамини и минерали, затова е много подходяща храна за диетични хранителни режими. Спанакът съдържа голямо количество витамин К, който е отговорен за съсирването на кръвта, както и особено важната за бременните фолиева киселина. Ако готвите спанака, повечето полезни свойства се запазват, освен съдържанието на витамин C, което може да се редуцира до три пъти. Макар някои хора да смятат зеленчука за най-богатата на желязо храна, това не е съвсем вярно, тъй като храни като шоколада и морските дарове с черупки имат по-високо съдържание от минерала. Спанакът обаче има значително количество фибри, заради което е много полезен за пречистване от отрови и поддържане здравето на червата.
Спанакът се усвоява много добре от организма. Той е чудесна храна за възстановяване след продължително боледуване. Използва се за лечение на лъчева болест и се смята, че редовната му консумация може да предотврати появата на злокачествени образувания. Спанакът подобрява работата на панкреаса и секрецията на слюнчените жлези, а пресните му листа се използват за лечение на болести на нервната система, на анемия, захарен диабет, гастрит и други. За лечебни цели и по-бърз ефект можете да консумирате изцеден пресен сок от спанак, особено ако е смесен със сок от моркови. Консумацията му не се препоръчва на болни от подагра и камъни в бъбреците заради съдържащата се в зеленчука оксалова киселина, както и на хора, които имат установена алергия спрямо желязото.
Роднина е на ряпата
Спанакът е род тревисти растения от семейството на ряпата, а в кулинарията като листен зеленчук се отглежда Spinacia oleracea. Неговите тъмнозелени листа се откъсват за храна преди да образуват цветчета и се използват сурови или сготвени, като паста, гарнитура или салата. Те могат да са гладки или къдрави, като гладките са по-нежни и затова се предпочитат за пресни салати, макар да имат еднакъв вкус с къдравите.
