Полезните зеленчуци изхранвали Древен Египет
Малко хора знаят, че оранжевите моркови, които със своя жизнерадостен цвят днес красят всяка зарзаватчийска сергия, в древността са били съвсем различни на вид, а вероятно и на вкус. Първите моркови са били виолетови, пурпурночервени или бели. Оранжевите се появяват много по-късно.
Културният градински морков (Daucus carota) произхожда от земите на днешен Афганистан, Пакистан и Северен Иран и е бил един от първите зеленчуци на трапезата на човеците.
Култивирането му започнало преди около 5000 години. Негови изображения се срещат в египетски фрески от 2000 г. пр. Хр. В някои древни изображения връзки с моркови стоят подредени до различни ароматни треви, което кара отделни изследователи да приемат, че в древността хората са оценявали повече листата, а не корените.
В антична Гърция морковът е бил добре познат като зеленчук, но явно култивирането му не е било напреднало, защото едва през II в. знаменитият лечител Клавдий Гален пише, че градинският морков е по-добър за ядене от дивия. В готварската книга на Марк Гавий Апиций има няколко рецепти за ястия с моркови. Изглежда, по онова време в Рим най-често са ги ядели сурови със зехтин, сол и оцет или задушени в сос от зехтин, вино, сол и кимион.
Сигурно е, че към края на античността морковите са били разпространени в целия средиземноморски свят. Някои изследователи смятат, че те са били познати много по-рано, като се позовават на археологически проучвания от неолитни селища в Швейцария.
Около IX в. народите, обитаващи земите на днешен Афганистан и Иран, изповядвали култ към слънцето и вярвали, че консумирането на оранжеви или жълти храни ще ги направи духовно чисти и праведни. Изглежда, този култ е мотивирал култивирането на оранжевите моркови, които по-късно арабски търговци и завоеватели пренесли в земите на Византия, Северна Африка и Испания. В една италианска готварска книга от XV в. е описана рецепта за ястие от моркови, изпечени в пепел и полети със зехтин, оцет и вино.
По времето на английската кралица Елизабет I (1558-1603) морковите станали особено популярни и в Англия. Уилям Шекспир ги споменава във „Веселите уиндзорки”.
През XVII и XVIII век Холандия и Дания станали водещи европейски сили в култивирането и производството на моркови. Много от модерните сортове са създадени в тези страни.
Към края на XVI век морковите били пренесени и в Америка. Известно е, че третият президент на САЩ Томас Джеферсън, който проявявал особена страст към градинарството, отглеждал няколко сорта в своето имение в щата Вирджиния.
Императорите на Рим ги ползвали като афродизиак
Воден от убеждението, че морковът събужда неутолими любовни страсти, император Калигула (37-51 г.) веднъж организирал разюздано пиршество в Сената, като наредил всички ястия да бъдат приготвени от моркови. Според съвременници известният със своята перверзност владетел искал да види своите сенатори „разгонени като диви животни". Не е известно какъв е бил резултатът от тази оргия, но със сигурност страничните ефекти от прекомерната употреба на моркови са по-безобидни от виаграта.
Супер лек за имунитета и очите
Морковите са едни от най-ценните зеленчуци, подходящи за приготвяне на разнообразни ястия. Съдържат провитамин А, витамин В1, В2, С, етерични масла, захари, соли, пантотенова киселина. Семената съдържат етерични масла и флавоноиди. Могат да се консумират сурови (като сок или настъргани в салата със зеле, ряпа, целина) и топлинно обработени.
Трябва да се включват ежедневно в менюто, тъй като регулират целия процес на обмяната на веществата, подпомагат растежа на организма, засилват устойчивостта на покривния епител на кожата и лигавицата и специално този на очите.
Поради богатото си витаминно съдържание морковите имат изразено благоприятно действие при възпалителни и дегенеративни изменения на лигавицата на дихателните пътища и стомашно-чревния тракт, а също и при хепатити и цироза. Освен това подобряват зрението, подпомагат бързото зарастване на рани от изгаряния или механично увреждане на кожата. Морковите имат диуретично (пикочогонно) действие. Намират приложение в диетите при язва на стомаха и дванадесетопръстника, а в народната медицина се използват като глистогонно средство и за стимулиране на млечната секреция.
