Наричали ги витлеемски момци и ги черпели богато
В Централна Европа, както и у нас, в рождественската нощ обикалят групи, наричащи се витлеемски момци (отглас от евангелската притча за влъхвите и овчарите, дошли да се поклонят на Исус), и пеят църковни химни. Там също ги черпят на място, но без да им правят подаръци.
И в Русия също обикалят подобни групи. Но участниците в тях са от двата пола и са по-малки. Най-близки до нашите коледари са румънските и молдованските калушари. Те също благославят домакините, но вършат това не на Бъдни вечер, а на третия ден на Коледа. По извършваните от тях магически действия и съответно по ритуалните си атрибути те се доближават повече до нашите кукери. Румънските калушари носят окачени на дълги овчарски геги връзки със звънци, за да гонят злите сили от дома на стопанина.
Независимо от сходствата коледуването си е оригинален български обичай, оцелял през вековете. Само в българската душевност е останало това чувство на доброжелателство, съпричастност и взаимопомощ, което ни носят коледарчетата. Те разнасят по домовете ни Божията повеля - мир в небесата и на хората, добра воля.
Столетия наред нашите предци с нетърпение са чакали на Бъдни вечер среднощния звън на камбаните. Тогава по заснежените пътеки и улички са тръгвали коледарите - чакани и желани добри гости. Дом, който е пропуснат, се е възприемал като молепсан - едва ли не чумав. Те са донасяли благата вест за раждането на нашия Спасител Исус Христос. С нарочни песни, благословии са пожелавали здрав, дълъг и честит живот, успехи в работата, духовно възвисяване на стопаните и домочадието на къщата. подготовката и подборът на коледарите са започвали отдалеч.
Още след Кръстовден - 14 септември, момците, навършили 15 години, неженени и несгодени, се събирали на коледарска дружина. В дома на някой вещ свой съселянин те разучавали коледарските песни и благословии. Избирали си водач и торбар (трохобер, магаре) - този, който ще носи подаръците. Ако селището било голямо, всяка махала си имала своя коледарска дружина.
В полунощ, след като камбаните ударели за литургия, коледарите изслушвали кратка служба и поемали от дом към дом с благословената си мисия, като в знак на уважение са започвали с къщата на предводителя си. Самият той е приготвил кравай с дупка в средата, около която са набучени стръкчета босилек. Той е "описан" с низи пуканки, царевица и стафиди. Увит в бяла кърпа, краваят ще обхожда с коледарите всяка къща и в ръцете на станеника ще бъде безмълвен свидетел на неповторимите по образност и богатство коледни песни и благословии. Те са предавани от поколение на поколение и от век на век. Благословникът - втората по значение фигура в четата, е съчинявал специални текстове за всеки дом в зависимост от занятията на семейството, а и за всеки отделен негов обитател - едно за стари, друго за младоженци, трето за моми и ергени, съвсем различно за децата, от момчурляка до сукалчетата.
Във всеки дом коледарите получават подаръци - брашно, мед, кървавици от наскоро закланото прасе, питки и колаци, дребни пари. Черпели ги с греяно вино, за да ги постоплят, докато стигнат до следващата къща.
На другия ден част от полученото се отделяло за обща трапеза в дома, където се събирали, за да се подготвят за коледуването. По-голямата част се давала на най-бедните коледари - да си видят и те празника, или в църква - да се раздаде на бедни съселяни. В по-нови времена събраните скромни суми по традиция започнали да се дават на училището или на читалището. Разбира се, винаги е имало хора скъперници или просто темерути, на които душите им не са се отпускали дори в святата нощ. За своето негостоприемство и алчност те са били наказвани със задигане на външната вратница на двора или на някоя кокошка.
