На пържените картофки със сирене или с кетчуп са се радвали хората през последните 300 години. Чипсът обаче се родил малко по-късно. Но да започнем по ред. Първи французите започнали да използват новите култури - картофите като пържена гарнитура към вечерята. След няколко години обаче рецептата била пренесена и в Новия свят. „Виновник” за това е не друг, а бъдещият президент на САЩ Томас Джеферсън. По онова време той бил посланик в Европа.
Историята на картофите обаче тръгнала в друга посока, благодарение на един готвач в малък курортен ресторант в Нова Англия. Майсторът Джордж Кръм получил обратно в кухнята порция пържени картофи. Клиентът твърдял, че те са нарязани на твърде големи парчета и не могат да се ядат. Кръм веднага изпържил порция с по-тънки ивици. Клиентът обаче отново оспорил сервираната гарнитура. Готвачът се ядосал и решил да нареже картофите му на толкова тънки парчета, че той да не може да ги набучи с вилицата си. Когато изнесли отново порцията, капризният клиент решил все пак да опита от порцията си. И останал очарован.
След този ден Кръм започнал да сервира чипса като специалитет на заведението. Много скоро, разбира се, си отворил и собствен ресторант. Започнал да експериметира с подправките и така създавал някои от най-легендарните комбинации, познати и до днес. Междувременно изобретателят на чипса открил и как да го пакетира. От ден на ден получавал поръчка от все по-далеч. Така през 20-те години на 20 век неговия кулинарен шедьовър най-сетне напуснал границите на северните щати и завладял цяла Америка. Пръст в това има Херман Лей, пътуващ търговец. Той притежавал достатъчно силен нюх за продуктите с потенциал и взел няколко пакетчета чипс. Много от бакалиите в Юта например приели с охота новото хапване. Постепеннно Лей се оказал в центъра на сериозна и печеливша търговия. Както знаем, той дал и името на един от днешните гиганти в производството на чипс.
Но да се спрем малко и на самата технология. В началото бързата закуска се правела от обелени и нарязани картофи на ръка. През 20 век обаче била изобретена механичната картофобелачка. Това олекотило процеса и количествата произведени пакетчета се увеличавали непрекъснато. Но чипсът преди 50 или 60 години се различава коренно от днешните кръгли вкуснотии. Целият процес на производство се контролира от времето. Затова то е сведено до минимум. Вече няма време да се белят и режат зеленцучи, нито някой ще ги чака да се пържат. Днешните заводи произвеждат чипс от пресовано картофето пюре, примесено с малко царевично брашно. Ако забъркате такава смес у дома, ще видите, че тя се пържи за доста по-кратко време и от най-тънкия резен картоф - едва 10 секунди.
