Водата и бульонът се добавят горещи към ориза
Дали един ресторант е добър, ще познаете по ризотото му. Това е така, защото прочутото италианско ястие не се приготвя никак лесно, въпреки че в основата му стои само един продукт - ориза.
За да бъде то ал денте, нежно и ароматно, се иска голям майсторлък. Това класическо блюдо от италианската кухня изглежда просто, но са необходими голямо внимание и опит при приготвянето му.
Най-важното за успешно ризото, естествено, е изборът на ориз. Той трябва да е кръгъл (къс), богат на скорбяла при варенето. Съвършеният ориз за ризото е японски сорт – с обли средно големи зрънца, нишестен, но не прекалено; по-скоро матово бял, а не твърде стъклен – такъв, който сравнително лесно отделя нишестето при топлинна обработка, но не се преварява, а остава ал денте. А от българските видове ориз най-подходящ за ризото е т. нар. ризон.
Има определени правила при приготвянето на ризото, които ако се спазват, дават вкусни резултати. Важно е да се ползва тенджера с дебело дъно, в която в малко зехтин се задушава една накълцана глава кромид. Не трябва да се допуска лукът да промени цвета си.
После идва ред на ориза. Когато стане прозрачен, се слага струйка бяло или червено вино. Оризът трябва да го попие и чак тогава започва добавянето на течност (винаги гореща) - вода, пилешки бульон, бульон от морски дарове или зеленчуков, зависи от избора. Съотношението вода-ориз трябва да бъде 2,5 към 1.
Водата или бульонът се добавят постепенно, като трябва да се изчаква оризът да попие предната "порция". В ризотото може да се добавят масло, зелени или сухи подправки.
Оригиналното италианско ризото се приготвя с масло. На Ботуша слагат масло и настърган пармезан в края на готвенето, при сервиране пак ръсват от сиренето. Ризотото винаги се поднася горещо.
