Гъбите стимулирали насладата в леглото
Трюфелите са онези наистина скъпи гъби, които не можете да си купите откъдето и да е. А на всичкото отгоре цената им за килограм често е над 1000 евро. Специалните гъби обаче не са мода, не са измислица на съвременния свят. Напротив, първите им любители са били фараоните от Древен Египет. Управниците от Северна Африка бързо намерили начин за препитание - продавали стоката си на лакомите богаташи от Римската империя. Говори се, че цената на гъбите била равна на тази на златото. Може би на това се дължи и факта, че почти до средните векове, европейците използвали това природно чудо само за мистични обреди. Накрая ритуалите приключвали с изяждането на гъбите и то без подправки и без да се готвят.
Древните хора обаче се питали откъде произлиза това блаженство за небцето. Много от аристократите се притеснявали дали няма да си навредят. Тогава Плутарх обяснил теорията си, че според него трюфелите са остатък от повалени дървета по време на гръмотевични бури.
Славата на деликатеса стигнала и до Персия. Знаменитият доктор на онова време Авицена бил впечатлен от подземното растение и го препоръчвал като силно лекарство. И то на мъже и жени, загубили тръпката от секса. Столетия по-късно Казанова потвърдил това древно мнение и наблюдение. Смята се, че той давал на любовниците си по малко трюфели. Това ги карало да се отпуснат и да се оставят в ръцете му. Усещанията им ставали по-силни, а с това славата на младежа растяла от ден на ден.
Висшето общество на Европа веднага узурпирало продукта и властите не допускали специалните гъби да попадат в ръцете на обикновените хора. Магическите растения подействали така и на Карл V, Екатерина Медичи и много други средновековни лидери. Благодарение на властимащите по онова време, Европа променила вкусовете си. Години наред се създавали места за отглеждане на трюфели. Във Франция и до днес се намират най-добрите черни гъби, докато в Италия са белите. Всеки се опитвал поне да се докосне до чудния продукт, защото това означавало, че се е превърнал в част от висшето общество и кралските среди.
През годините е имало и не малко убийства за кулинарния продукт, категорични са историците. Групи, подобни на тези на златотърсачите и иманярите се опитват да изпреварят берачите, за да вземат скъпата стока.
За да се забрави за тази практика, шейхът на ОАЕ Заид бен Султан ал Нахаян наредил да се създадат условия за отглеждане по неговите земи. Но ботаниците били категорични - трюфелите растат само в дивата природа и не подлежат на култивиране. Шейхът вложил много средства и експериментът започнал, но скоро след това той починал и проектът бил замразен. Твърди се обаче, че и до днес арабските страни купуват гъбите на едни от най-високите цени в света - взимат килограм от тях за около тон нефт.
Историците припомнят, че деликатесът е намиран и в песъчливи почви и то преди векове. Доказателство за това е фактът, че вавилонците хапвали прясно откъсни гъби в земите си в днешна Мала Азия. И то преди около 5 000 години. Чудно е, че са намерени екземпляри на такива места, защото те обикновено растат в симбиоза с точно определени дървета - бук, дъб, топола, върба и иглолистни дървета. Именно те определят и някои от нотките във вкуса на деликатеса.
Специалното растение продължава да е искана играчка от най-богатите хора в света и до днес. Милиардерът Роман Арбамович например се сдобил с 900-грамов трюфел и то на търг в Лондон. Олигархът не можел да си представи просто да го изяде. Затова го изложил във витрина във фоайето на скъп ресторант. Оказва се обаче, че това била лоша идея, защото едва след месец гъбата се развалила и не ставала вече нито за показване, нито за ядене.
Кой може да ги намери?
Трюфелите се намират толкова рядко, че ако хората претърсват горите за тях, цената им сигурно ще скочи още. Затова се използват обучени животни, които ги надушват. Можете да намерите кози и свине, но те обикновено са бързи и хапват гъбите преди собственика си. За сметка на това кучетата слушат повече и може да им се повери отговорната задача. Цената на обучено животинче е над 5 000 евро.
Как се готвят?
Смята се, че едно от най-важните неща е да се съхрани оригиналният вкус на гъбата. Затова забравете за подправките. Деликатесът се добавя само към филета от риба и пиле, крехко дивечово месо. Най-често се настъргва върху ястието точно преди сервирането. Някои майстори я слагат дори и върху десертите си. Ако попаднете във френски ресторант и то реномиран, може да получи порция от запазената марка на най-големите готвачи в страната - гъши дроб с трюфели.
