Оризът е изцерил стотици
Ако винаги сте се питали как кулинарният гений на света е сътворил простата, но ненадмината рецепта на ризотото, историята е наистина интересна. По принцип данните за ориза и за специалитетът от него често се преплитат.
Народите, които имали условия, за да отглеждат културата, бързо променяли менюто си и добавяли в него ризото. То се превърнало в истинска страст и любов за майсторите - хем се правело лесно, хем хората винаги харесвали резултата.
Смята се, че оризът започва да се яде за първи път в Индия и Китай. Когато арабите разбират за него обаче, те го разпространяват заедно с исляма по целия свят. По тази причина, столетия наред, западняците го познавали само като древно лекарство. През това време арабските готвачи записвали кулинарните си подвизи. Първите видове ризото, направени от тях, били упоменати като "пилаф". Правел се с мас или гъше месо, а дори понякога и със сок от смокини.
Когато през средните векове европейците разбрали, че оризът е ценна храна, която се отглежда лесно, те разчистили големи терени около реките си и ги наводнили. Това бил единственият начин да се изхрани нарастващото население на Стария континент. Италианците направо били луди по новата култура. Те хранели с ориз както себе си, така и всички знатни гости, които посрещали. Така във Венеция се появили и първите рецепти за ризото. Анонимен готвач например описал, че слага в специалитета бадеми. Днес така се яде ризотото в испанската област Каталония.
Има обаче един бисер сред рецетите в Милано - „ризото ала Миланезе“. В него оризът има специфичен цвят. Как се е получил? На инат. През 1574 година току-що завършената катедрала " Дуомо ди Милано " се нуждаела от чудни стъклописи. С тази задача се наел Валерий, младо момче от града. Той винаги добавял шафран към боите си, за да са по-наситени. Възрастните майстори обаче не разбирали нововъведението и му се присмели. Тогава той се решил на дръзка постъпка - тайно сложил шафран в тенджерата с ориз за своя господар. Резултатът бил удивителен цвят, който се харесал на всички.
Ако отидете в Ломбардия обаче, ще ви сервират ризото с месо от петел, яйца, захар, канела и сервилат. С годините различни готвачи давали различни идеи за добавки в този специалитет - жълтъци, мляко, лук, среда от хляб. През 1829 г. пък в книгата "Нова евтина миланска кухня" е записано, че ястието трябва да се поръси и с индийско орехче.
Как да го приготвим
След векове на майсторене на ризото, готвачи по света са създали редица правила. Само ако ги спазвате, можете да получите невероятният специалитет пленил мнозина. На първо място не бива да миете ориза за ястието. За да го сготвите, ви трябва горещ бульон. Задължително трябва да прибавите половин чаша бяло вино. Добре е да наръсите отгоре с кашкавал.
Векове след приготвянето на първото ризото, днешните учени стигат до извода, че е важно да не допускаме ориза ни да попадна в алкална среда. Ако това се случи, той губи всички витамини от групата В, които притежава. Според съвременните готвачи, най-добрият начин за правене на ризото е на пара.
Как да се лекуваме с него
Ако попитате китайците защо голяма част от менюто им е заета от ориза, ще ви отговорят, че причината е в енергиите. Във всяко негово зрънце има баланс на ин и ян. Освен това той храни основните ни органи и стихиите в нас, според китайската медицина. В днешно време се знае, че древните са го използвали и като противовъзпалително средство. Той кара жлъчката да работи по-добре и да се почиства сама. Подпомага храносмилателната система. Също така кара тялото ни да изведе мазнините по-бързо. Една най-обикновена супа с ориз може да ви ободри и рехидратира по-добре от скъп крем. Древните източни доктори били категорични, че само с помощта на малките бели зрънца, можете да подобрите дори потентността си, зрението и слуха, да свалите температурата. При дълго и продължително боледуване от грип или настинка, белите дробове стават сухи. Оризът помага на тялото да отведе повече течности именно към органа ни за дишане.
