Перуанците хапвали картофи още преди 5000 години

По света има повече от 160 вида диви картофи, и повечето от тях съдържат алкалоиди. Първите ядливи картофи са били култивирани от индианците в Перу преди 4 500 г. (според някои източници до 9 000). Родното място на картофите е високото плато около езерото Титикака в Перу, на около 3 800 метра надморска височина, а създателите му са индианците от племето Аймара.

За цивилизациите от тази част на света картофите бързо станали една от основните храни и стоки. В културата Наска картофите са били боготворени - открити са барелефи на бог, държащ картофи във всяка ръка, съдове с формата на картофи, като дори са били изобразявани ''очите'' им. Инките дори имат мерни единици за време, основаващи се на времето за готвене на картофите. В някои случаи картофите са използвани за решаване на съдебни спорове или за предсказване на времето. В Много от техните погребения присъстват изсушени картофи - за ''по път.'' В езика Кечуа има повече от хиляда думи за обозначаване на картофи и продуктите, изготвени от тях.

Там е разработен и най-старият метод за консервирането им - сушене чрез студ. Картофите били оставяни на открито през нощта, а денем били покривани със слама, за да не изгарят от слънцето, а вместо това да се ''потят'' - тоест да отделят от влагата си, без да губят хранителни качества. След това жените буквално стъпквали картофите, за да изцедят и останалата вода. Следвало накисване в някой поток и сушене под навес за около две седмици. Консервирани по този начин, картофите издържали до четири години.

Картофите са представени пред европейската общественост за първи път в два напълно отделни случая - 1570 г. в Испания, и през 1590 в Англия. Широко разпространение отглеждането им обаче придобило чак в началото на 19 век. Първоначално били отглеждани най-вече като медицински продукт, и чак по-късно предприемчиви търговци и някои крале почнали да окуражават отглеждането им като основна земеделска култура.

Първият европеец, запознал се с картофите, бил конквистадорът Педро Де Сиез Де Леон, през 1540, който описва сушенето им в покрайнините на Кито като основно за препитанието на местното население.

През 1565 Гонзало Хименез Де Кесада отнася картофите в Испания като компенсация за златото, което така и не открил. Испанците първоначално смятали растението за вид трюфел, и го нарекли ''Тартуфо'' - откъдето идва и нашето наименование. Англиското potato  пък идва от ацтекското име на картофите - "Потатл". (Други ацтекски храни - ''Томатл'', "Чоколатл'').

Едно от първите приложения на картофите било за храна на индианските роби на испанците в сребърните мини на Боливия. Малко по-късно картофите станали редовна храна за моряците, тъй като било забелязано, че който яде от тях, рядко боледува от скорбут.

Дълго време обаче в Европа погрешно е било възприето схващането, че картофите произхождат от Вирджиния (от там, но доста по-късно, произхожда една от култивираните им разновидности). През 1597 Джон Джерард, английски градинар и билкар, публикува своя труд The Herbal, в който изказва това твърдение, останало неопровергано повече от 300 години.

Въпреки, че е една от най-рано донесените стоки от Новия Свят, картофът се разпространява бавно в Европа. Посрещнат с недоверие, страх и суеверия, първоначално се отглежда само от запалени градинари като декоративно растение или с медицински характер. Страхът от картофите продължава с векове, като се смята , че това е нечисто, нехристиянско, мръсно и нездравословно растение. Във Франция например се е смятало, че употребата им предизвиква проказа, сифилис, скрофули наркозис, ранна смърт, стерилитет, а посаждането им унищожава почвата. Постепенно обаче започват да го използват, най-вече за лекарствени цели, като се е смятало, че лекува някои масови заболявания - от диария до туберкулоза. В един момент дори му е излязло името на афродизиак. Сред причините за трудния прием е и фактът, че първите картофи, донесени в Европа, били видове, приспособени към късите тропически дни в планините на Америка, и при дългите умерени дни на нашия континент давали сравнително малък добив. Трябвали около 150 години и целенасочено изследване през 19-20 век, за да се превърнат в днешният незаменим продукт. Същият период е бил необходим и за да се намерят устойчиви на заболявания разновидности.

Разпространението на картофената култура се дължи на усилията на някои предприемчиви и свободомислещи монарси. През 1740 г. Пруският крал Фредерик и Германският крал Вилхелм подемат кампания, в която освен самите картофи, за провинциите им заминават и писмени инструкции за култивирането им. За неспазване на тези инструкции Фредерик предвиждал ''обезносяване''.

Успехът на растението обаче се дължи на свойството му да се хваща лесно, и да оцелява дори без грижи, което във време на война е било сигурно предимство пред зърнените култури. Освен това, картофените ниви не загубвали реколтата си, когато през тях преминавала войска.

Благодарение на войната в известен смисъл било и популяризирането им във Франция. Антоан Парментие, по образование фармацевт, бил военнопленник около две години по време на Седемгодишната война (1756-1763) при немците. Те го третирали като животно (хранели го с картофи). Дължейки оцеляването си на картофите, той им посветил годините след освобождаването си. Написал известно количество разработки, той успял да убеди Луи XV в полезността на културата. Въпреки че успели да убедят част от образованите хора на своето време (напр. Бенджамин Франклин), начинанието срещнало отпор от основната маса фермери в страната. Тогава кралят помогнал на Парментие, като му отпуснал няколко декара земя в околностите на Париж и полк войници. Парментие засял картофи, а войниците давали въоръжена стража на нивите в продължение на месец и нещо, като по този начин предизвикали интереса на населението. Една нощ стражата ''случайно'' била изтеглена, и както Парментие се надявал, местните фермери откраднали картофите, за да ги засадят в собствените си земи (нещо, което се пази толкова добре, не може да не е ценно).

В Англия най-голямо разпространение картофите добили след Наполеон, който блокирал вноса на храни от континента.

Повечето страни в Европа не обърнали много внимание на новата агрикултура, доколкото и с досегашните си посеви покривали хранителните си нужди. Не такова е било обаче положението в Ирландия, където, освен по-суровите климатични условия, политическата обстановка също много допринесла. Във времена на постоянни сблъсъци между английските управници и местните благородници, фермерите едва свързвали двата края.

Най-разпространените схващания за това, как са популяризирани картофите в Ирландия са две. Първото е, че са били изхвърлени на брега с останките от Великата Армада на Испанците. По-достоверната е за сър Уолтър Рейли, прочут изследовател и мореплавател, който засадил картофите в своето имение е Ирландия (Myrtle Grove, Youghal), подарено му от английската кралица. Смята се, че при посещение на Елизабет I  той й предложил банкет, като наредил във всяко от ястията да има картофи. Планът му да ги популяризира  по този начин обаче не успял поради невежеството на готвачите, които сготвили и листата на картофите, които са отровни, и предизвикали стомашни разстройства на целия кралски двор. Кралицата издала декрет повече да не й се предлагат картофи, и голяма част от благородниците я последвали. (Тази история най-вероятно е измислена, но е факт, че в това имение той е засял над 40 акра картофи).

Картофите бързо били възприети от ирландците. Те давали повече продукция от всички други посеви, издържали на местния климат, и не можели да бъдат унищожени от вражеските войски. За пръв път в страната имало култура, изхранваща до 10 души на акър земя. Затова Ирландия станала първата страна в Европа, в която картофите станали основната храна на населението. Някои по-бедни райони направо разчитали единствено на него за оцеляването си. Благодарение на значителното подобрение в изхранването, ирландците станали от 2,5 млн. през 1500 г. на близо 9 млн. през 1840 г. И тогава се случило, каквото можело да се очаква при подобна зависимост - бедствие. То се дължало на гъбично заболяване на картофите, унищожило три поредни реколти. В резултат на глада за три години населението на Ирландия намаляло наполовина, с един милион умрели от глад и повече от три милиона емигрирали заради него. Какво разочарование обаче сполетяло новодошлите в Новия свят, когато установили, че и там картофите боледуват...

Любопитно е, че картофите се разпространили в Северна Америка, донесени именно от европейците, въпреки че вече са били известни на мексиканските индианци. През 1613 г. англичаните изпращат картофи за колонията си в Бермуда. След девет години губернаторът на Бермуда изпраща на колегата си във Вирджиния два сандъка с картофи. През 1719, в Ню Хемпшир, Кънектикът, Роуд Айлънд и др. колонии, картофите били разпространени, не без участието на ирландски и шотландски заселници. Значителен принос имал Томас Джеферсън, който като посланик във Франция придобил влечение към френската кухня. Връщайки се в Америка, той популяризирал тези ястия. Това е и причината голяма част от днешния свят да нарича пържените картофи френски (french fries)!

Първите заселници са садили картофите направо между пъновете на току-що освободените площи, което  е немислимо с много други растителни култури. Благодарение на ирландските и английските преселници картофите обиколили света.

Една от войните между Прусия и Австрия е наречена ''Картофената война''. Тя не е започнала заради спор за картофи, но името и се дължи на невъзможността на нито една от двете страни да установи превес чрез бойни действия. Затова и двете страни разпоредели на войските си да унищожават колкото се може повече от хранителните припаси на противника.

В периода на опознаване на картофите в Шотландия, няколко клана отказали да ядат от тях, защото не били описани в Библията. Подобен довод изказала и  Ортодоксалната Руска Църква по времето на Екатерина Велика. Недоверието към картофите било толкова голямо, че въпреки мизерията, в която живеели, руските мужици прояли новата храна чак след като синът й, Николай I, изпратил войски в няколко по-големи села през 1774, за да ги заставят с оръжие.

Първите картофи в Нова Зеландия са посадени от капитан Кук, който се надявал по този начин да отучи местното население от канибализма.

Първите картофи в Тасмания са посадени на о-в Бруни от Капитан Блай. Две години по-късно при посещението си на същия остров капитанът установява, че насажденията му са измрели. Чак след завръщането си в Европа той се сеща, че може би е трябвало да потърси под земята...

Годишната печалба от производството на картофи днес надхвърля 700 пъти стойността на всичкото злато и сребро, изнесено от испанските колонии. Може би конквистадорите не са оценили точно кое е най-голямото съкровище?

Любопитни  факти

• Годишно днес се произвеждат над 320 милиона тона картофи. Въпреки че растат във всички Американски щати, Айдахо се смята за картофената страна - нещо като американски Самоков. Първите картофи там са посадени от Хенри Спалдинг, набожен колонист, който искал да докаже, че колонията може да се изхранва със земеделие. След две успешни реколти колонията му била изоставена заради индиански нападения.

• Индианците все пак били първите, възползвали се от делото на Спалдинг - няколко години по-късно картофите били основната стока, която разменяли с новодошлите заселници срещу европейски стоки и оръжие.

• През 1995 г. картофите стават първият зеленчук, отгледан в космоса при съвместен проект на НАСА и университета в Уисконсин.

• Картофеният чипс е изобретен през 1853 г. в Саратога Спрингс, Ню Йорк, от американецът с индиански произход Джордж Кръм.

• Един средно голям картоф съдържа половината от дневно необходимото количество витамин С за възрастен човек.

• Избягвайте зелената част на кората - там от въздействието на светлината се формира соланин, който, въпреки че не е отровен, може да причини временни стомашно-чревни разстройства. Зелените участъци от кората изрязвайте, но запазете колкото е възможно по-голяма част от останалата кора - там се крият най-голям част от витамините.

• Повечето закупени от магазини и големи производители картофи, са пръскани с химикали, за да не покълват, така че не са най-добрият избор за посевни картофи. Купувайки от специализирани магазини или малки производители, ще имате много по-добри резултати.

• Най-доброто време за вадене на картофите е, когато по-голямата част от листата им засъхнат. Съхраняват се на сухо и тъмно място.