Изтънченото ястие е капризно като френски благородник
Суфлето е изтънчено и капризно ястие досущ като френските благородници, които първи опитали вкуса му преди 3 века. Днес изисканите ресторанти често го предлагат като знак за добро владеене на кулинарните технологии.
Този специалитет е роден във Франция през XVIII век. Първата публикувана рецепта е от книгата „Модерна кухня”, издадена в Париж през 1742 г. Думата суфле (souffler) на френски означава духам, надувам и до голяма степен изразява спецификата на това ястие, което може да бъде солено или сладко и да се предлага като предястие или десерт.
Иначе казано, суфлето е по-скоро технология, защото продуктите могат да бъдат най-различни - месо, риба, зеленчуци или плодове, запечени на фурна със сос на яйчена основа. Спецификата е в разбиването на белтъците, които след изпичането трябва да стоят като твърда пяна и да придават на суфлето леко напереното излъчване на балерина. Всеки, който се е захващал с това ястие, знае, че то често поднася неприятни изненади. Много готвачи се чувстват като шамаросани, щом видят, че суфлето им спихва. Нека вметнем, че суфле (soufflet) на френски означава и плесница.
Прочутият френски готвач Мари Антоан-Карем (1784-1833) в книгата си „Парижкият кралски сладкар” е опитал да суфлира на своите колеги, като обясни някои от тайните на правилното суфле. Успехът зависи от много неща - дали яйцата са пресни, как са разбити белтъците, температурата на фурната и т. н. Но дори когато всичко е направено по правилата, се случва суфлето да спихне. По този повод някои готвачи полусериозно твърдят, че тайната е в практиката и вътрешната увереност. За това, ако готвите суфле, доброто настроение е задължително.
