В неделя на Великден германците отиват на черква, а след това търсят боядисани яйца в градината. Така те от векове честват Възкресение Христово. Символ на Великден е заекът. Какво общо има той с яйцето, а оттам и яйцето с църквата?
“Великденският заек не съществува. Това го знае всеки. Същността на празника е, че Исус Христос е умрял на кръста и след това е възкръснал от мъртвите.” Но какво е Великден за децата? Не всяко хлапе е нясно със същността на празника. До XVI век се вярвало, че скритите великденски яйца са донесени от различни животни. В някои региони това били лисицата или петлето, в други - щъркелът, кукувицата или жеравът. Разбира се, че и зайците.
Днес всеки пети германец не познава значението на най-големия християнски празник. Това не бива да ни учудва, защото заекът няма нищо общо с Възкресението на Христос. Виновни са протестантите, които са измислили тази история. Това сочат резултатите от проучванията на Алоис Дьоринг, етнограф от Бон.
Историята за заека е измислена от протестантите, защото той е символ на плодородие. Зайците раждат много малки зайчета през пролетта. Тоест, даряват живот. Когато хората виждали зайци с малките им, те знаели, че краят на зимата вече е настъпил. Всичко това обаче не обяснява връзката между бозайника и яйцето, тъй като протестантите не са държали особено на биологичната автентичност.
Протестантите празнуват Възкресение Христово смирено в неделя, докато католиците се радват шумно в черквата. Още през епохата на барока, свещениците са разказвали различни анекдоти в черквите, за да направят Възкресението на Исус Христос още по-весело. Понякога дори и самият амвон става сцена за забавления.
Яйцето е символ на живота, плодородието и пречистването. В миналото великденски яйца са принасяни в жертва на германската богиня на пролетта Остара. А днес те са знак за приятелство. Не случайно германците наричат Великден Остерн. Смята се дори, че яденето на яйца по време на Великден не само увеличава мъжката сила, но и укрепва здравето. По време на великите пости не се ядат яйца. За да не се развалят, през 40-дневните пости, снесените от кокошките яйца трябвало да се сварят, което ги правело трайни. Във врящата вода добавяли и различни растения, за да ги боядисат. Тако по-късно можело да различават свареното от суровото яйце.
От 12 век насам яйцата се боядисват на Велика Събота. И след това заедно с други лакомства се занасят в черквата. А на следващия ден зайците уж ги крият в градината и децата ги търсят. Цветът на яйцето е от голямо значение, защото ако намериш първо синьо яйце няма да е на късмет, а червеното яйце носи 3 дни щастие.
"От проповедите по време на барока човек може да добие представа за боядисването, орнаментите и украската на великденските яйца, типични за XVII/XVIII век."
Естествено, че протестантите нямат нищо против боядисването на яйцата. Тъй като яйцата, както споменахме, са символ на нов живот, тоест - и затова и на възкръсналия из мертвих Исус Христос. Боядисването, украсяването и раздаването на яйцата е било обичайно още в ранната християнска църква, разказва Алоис Дьоринг: "Първоначално било така, при православните се е запазило и досега: яйцата се боядисват само в червено. Този цвят е символ както на Христовата кръв, така и на Христовата любов към хората. Точно това боядисване различава благословените от обикновените яйца на Великден."
Християнският празник произлиза от еврейската Пасха, която се отбелязва на първото пълнолуние през пролетта. Този празник е възпоменание за освобождаването на еврейския народ от робство в Египет. Той някога е бил празник на пастирите, които колели младо агне. От тук се разпространява и понятието "Великденско агне". Предполага се, че заекът по погрешка е станал предвестник на Великден. Разказва се за един хлебар, който се е опитал да опече великденско агне от тесто, то обаче заприличало на заек.
През различните векове възникват много обичаи свързани с яйцето, като боядисването и скриването на яйца из градините. Характерни обичаи също са чукането с яйца и носенето им в лъжица.
