Първите въдици били от сухожилия и кости
Рибните деликатеси, които днес се смятат за основа на здравословното хранене, са били част от менюто ни векове и хилядолетия наред. Според историците, на трапезата ни има месо от морски и речни животни още от времето на ранния палеолит. Догадките им се основават на артефакти – на всички брегове около Средиземно и Бяло море са открити стотици кости от различни видове риба.
Казано накратко, неандерталците са били завършени риболовци. Можели са да се изхранват по този начин, но става ясно, че не са имали пособия. Единственото, което им е помагало във водата е била ловкостта. Първите приспособления се появяват едва преди 12 000 години. И на вид са били доста груби въдици и такъми. Очевидно изобретателите по онова време са направили истинско откритие, защото много от техните оръжия за лов във водата се използват и до днес. Повечето работят толкова добре, че не се налага да бъдат подобрявани.
Когато човеците откриват този неизчерпаем източник на храна, много от тях изоставят изморителния лов на диви животни из горите и полетата. И бързо си правят домове около водоеми - реки, езера, морета, океани. Именно рибата е причината всички големи днес градове и столици на древни империи да се намират близо до водоизточник. Предците ни вече знаели кои са най-подходящите примамки и влакна, за да не избяга рибата. Например за корда използвали животински сухожилия, кукичките били костици от същите жертви.
Според биолозите обаче, в онези векове, водните обитатели са живеели близо до брега. С течение на годините при тях е настъпила лека еволюция, предизвикана от хората. А именно: рибите са започнали да живеят по-навътре във водата, за да запазят живота си. Но хората бързо си направили по-дълги въдици.
Когато векове по-късно човечеството открило държавността и започнало да прави политически обединения, риболовът успял да запази мястото си в ежедневието на гърци, римляни и египтяни. Почти всички философи в Елада описвали своите подвизи на местните водоеми или споменавали за улова на свои приятели. Историците обаче припомнят, че Плутарх твърди в своите „Сравнителни животописи“, че се организирали истински състезания. Антоний и Клеопатра хвърляли въдиците и всеки се надявал да хване повече, за да натрие носа на другия. Римляните пък решили, че това занимание не е предназначено само за елита. И бързо започнали да организират надпревари по риболов, отворени за всеки. По това време по земите, които днес наричаме България, също е имало опитни рибари. Когато на Балканския полуостров се настаняват прабългарите обаче, те въвели нова традиция – правели погребални ястия от риба. Това сочат кости, открити в няколко могили у нас.
Историята разказва, че два века след новата ера, нашите македонски съседи започнали да ловят риба на изкуствена муха.
Следващият голям напредък в ловенето на водните животни, е едва в средните векове. Тогава англичаните успяват да направят може би съвършената въдица. Именно във Великобритания се появява и една своеобразна библия - „Трактат за лова на риба с кукичка”. Оттогава до днес това древно занимание не се е променило особено много. Поне принципите са едни и същи.
Морските дарове и постите
Както знаете, в следващите седмици, до Великден, има няколко дни, в които можем да си позволим да хапнем морски дарове. Тези животни и по-точно рибите са на особена почит в християнството. Затова и малко преди Коледа почитаме св. Николай Чудотворец. Според легендата, той запушил дупката на потъваща лодка с шаран. Сега, по време на Великите пости обаче, отново има няколко дни, в които можем да си позволим да хапнем рибни специалитети. Животните, които плуват из водите по света, са ценни за всеки православен и по друга причина. Смята се, че рибата е била древния и таен символ на ранните християни. Думата ἰχθύς (ИХТИС) на гръцки е акроним на Исус Христос, Божий син, Спасител. Когато православието започнало да се изповядва свободно, без заплаха от наказание, рибата останала като символ на всеки новопокръстен във вярата, но и на самия Христос.
