На трапезата се слагат пълнени чушки и прясна питка
Йордановден е един от най-древните Господски празници, който от II в. бил съединен с честването на Рождество Христово. Наричали го Богоявление, защото при кръщението си във водите на Йордан Иисус Христос се явил на света за обществено служение, за разлика от времето на неговото раждане, когато се явил пред хората само в плът.
През IV в. църквата разделила двата празника и започнала да чества на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.
Именници днес са всички, които се казват Йонко, Йонка, Йото, Йордан, Йорданка, Данчо, Даци, Дако, Богомил, Ботьо, Бочко.
В народните традиции денят е популярен като Йордановден, Водици, Водокръщи, Водокръщене.
В българската традиция той бележи края на т.нар. мръсни дни и е свързан с езически вярвания и ритуали за здраве, плодовитост и берекет в семейството. На този ден се изпълняват редица ергенски и момински обичаи. Вечерята в навечерието на празника отново е кадена и на нея се поднасят само постни ястия като прясна пита, пълнени чушки, варено жито и орехи. С Йордановден е свързано вярването, че през нощта преди празника небето се отваря и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни.
Своята християнска преосмисленост обичаите на Йордановден намират израз в църковно каноничното кръщаване на водата. Рано сутринта всички християни отиват на черква, облечени в чисти празнични дрехи. След тържествената служба свещеникът повежда хората към близка река, извор, водоем, където хвърля кръста. За изваждането му скачат мъже и ергени. Старо поверие е, че ако кръстът замръзне във водата, християните ще бъдат здрави и бодри през годината. Най-късметлия от всички е този, който хване кръста. Вярващите го даряват с пари и го почитат през годината.
Днес е и арменската Нова година. Арменската църква е единствената, която отбелязва едновременно Рождество Христово и Кръщение Господне. Празникът наричат Богоявление. Традицията да се почитат двата празника в един ден произтича от Стария завет, според който никой няма право да проповядва, докато не навърши 30 години. Затова Иисус Христос е започнал да проповядва, когато достигнал тази възраст.
Още в навечерието на 6 януари, Бъдни вечер, в църквата се отслужва Рождественска литургия, която се чете със запалени лампади. Те символизират витлеемската звезда. В дома на всяко арменско семейство се прави празнична трапезата. На нея задължително се нареждат постни ястия, както при всички православни.
На 6 януари в храма се отслужва Богоявленски водосвет, при който водата се освещава с Библията, кръст и миро. С осветената вода се благославят вярващите, а след това се раздава на всички присъстващи. След службата младежите тръгват по къщите да коледуват със запалени от свещеника фенерчета, както повелява традицията. По стар обичай в следващите 40 дни свещениците обикалят всички арменски семейства, за да ги благословят.
