Знаем за витамините едва от век

Вече всеки ден се сблъскваме с въпроса какви и колко витамини приемаме, дали са малко, или трябва да наваксваме. Дали всяко поколение преди нас си е задавало същите въпроси? Едва ли. Науката въвежда думата "витамин" едва в началото на XX век. По това време обаче хората вече са били наясно, че има мазнини, въглехидрати и протеини и къде точно се съдържат. Но витамините били нещо наистина непознато.

Историята на тези чудни вещества започва около два века по-рано. Тогава военният хирург Джеймс Линд плавал на различни кораби, но забелязвал едно и също - много от членовете на екипажите били болни от скорбут. Когато се наложило да пътува из Тихия океан, той започнал да наблюдава приматите по бреговете. И видял, че те ядат много плодове и са напълно здрави. След много наблюдения бил сигурен, че има някаква връзка. Няколко години по-късно решил да направи и експеримент. На някои от моряците раздавал по два портокала и един лимон дневно. И, естествено, те останали здрави до завръщането си в родината. Дори не проявили симптоми на скорбут.

Благодарение на този опит Линд е забелязан и награден. Въведена е дажба от лимонов сок за всеки моряк. Въпреки това обаче откривателят не успял да стигне до същината на проблема - защо цитрусите блокират болестта. Това станало ясно почти два века по-късно - през 1928 г. Още със синтезирането на първия витамин станало ясно, че най-трудно на учените ще бъде да докажат, че определени болести се причиняват от неправилното хранене. Затова те правели десетки експерименти. По същия път минал и доктор Кристиан Ейкман. Натоварили го с нелеката задача да отиде в Индонезия и да търси лек за болестта бери-бери. От нея страдали стотици хиляди хора в цяла Азия. Екипът от Европа останал на място цели 9 месеца, но медицинската загадка просто нямала отговор, а хората измирали масово. Болестта се характеризирала с това, че заразените отслабвали бързо, чувствали невероятни болки в крайниците и накрая умирали. При аутопсиите ставало ясно, че нервната тъкан и сърцето са дегенерирали бързо и необратимо. Колегите на Ейкман го оставили на остров Ява и се прибрали в родната Холандия. Той останал, за да прави изследвания цели десет години. Накрая отговорът сам дошъл при него. Докторът видял, че част от кокошките в двора на центъра проявяват симптомите на бери-бери. Веднага попитал с какво са хранени. Оказало се, че се разболели, след като готвачът им дал бял вместо кафяв ориз заради закъснели доставки. Ейкман бил по-объркан от преди. Отишъл на посещение в местния затвор и картинката била почти същата - затворниците с дажби от бял ориз били болни, а останалите - напълно здрави. Докторът обаче се оказал сериозно болен от друго заболяване и не успял да довърши работата си - върнал се в Холандия. Делото му било продължено от английския биохимик сър Фредерик Хопкинс. Той стигнал до извода, че в храната ни има съставки, които поддържат живота и които не се произвеждат естествено от организма ни. Но било време да се появи и човек, който да доведе нещата докрай. Това се оказал полският учен Казимир Функ. Той най-сетне стигнал до истината, като успял да синтезира веществото от обвивката на ориза и така направил лекарство за бери-бери. Кръстил новия лек "витамин". Съставено от vita, което означава "живот", и amine - "съединение". В действителност това било едно много достъпно лекарство в днешно време - вит. В1.

Странното е обаче, че предшествениците на Функ получили Нобелова награда за откритията си, докато той останал без ценния приз. Въпреки това продължил с изследванията си и открил лечения и за други заболявания. Спрял разпространението на рахита с помощта на високи дози вит. D. За пелаграта предписвал вит. В3. Няколко века след първите изследвания извел и теория защо лимоновият сок пази от скорбут - заради вит. С. По-късно става ясно още, че дерматитът е свързан с липсата на вит. В6. Учените обаче стигат по-далеч и успяват да спрат и анемията, като отриват, че тя се причинява от липсата на вит. В12. В началото на миналия век дори са направени и първите успешни опити да се лекува т.нар. по онова време "репродуктивна недостатъчност". На пациентите се давал повече вит. Е.