Александър Велики го ползвал като опиат
Шафранът е една от най-загадъчните, вкусните и, едновременно с това, скъпи подправки в света. Историците са категорични, че той е бил известен още на шумерската цивилизация, която използвала растението за магически смеси, които водели до транс. Доста години по-късно Александър Велики решил да провери тази роля на подправката. В много от записките на неговите съвременници се говори за това, че той започнал да я използва като наркотик. Слагал от нея в чая, храната и ваната си. Като опиат най-силно действал персийският шафран. Финикийците го продавали просто като лек за меланхолия.
Според някои от учените обаче, за това растение е писано и в асирийски ботанически справочник, създаден по времето на Ашурбанипал. Минойците пък били първите, които създали система за бране и съхраняване на подправката.
Гърците пък бързо измислили легенда за чудната мерудия. Бог Хермес се разгневил на прекрасен младеж, който се влюбил в чудно хубава нимфа. Нея превърнал в обикновен храст, а него - в растението, което познаваме до днес. По-късно то получило името шафран.
Но всички древни народи, наред с вавилонците и асирийците по-скоро се лекували с него. Китайците го обявили за афродизиак цели 2 600 г. пр. н. е.
Шафранът бързо се превърнал в ценна стока и започнал да се търгува из древния свят. Корабите пренасяли подправката между полисите в Гърция, както и земите на днешна Турция. От онова време са останали много стенописи, на които са изобразени берачи на шафран.
Когато растението попаднало в Рим обаче, местните категорично го припознали като цяр, а не като подправка. Затова започнали да експериментират за какви болежки помага. Оказало се, че действа дори на катаракта. Също така прочиствало черния дроб и стомаха. Смята се, че е предписван и при много силна кашлица. Медиците обаче били убедени, че той е още по-силен. Бързо се пуснал слух, че растението всъщност е почти универсална противоотрова. Във вековете на непрекъснати преврати и убийства, всеки богаташ се запасявал с по няколко бурканчета шафран. Едно задължително стояло в банята, където често ставали нападенията. Често заможните господа си правели вани за изчистване от токсините. Различното било, че във водата добавяли шафран.
За съжаление, когато Римската империя залязла, Европа сякаш забравила за това чудно растение. То останало дълбоко скрито в медицинските книги. Минали векове, преди някой да се сети за шафрана. Това станало благодарение на арабите, които започнали да навлизат на Стария континент през испанските земи. Именно там се появили и първите плантации с невероятната подправка. Но защо? Когато Европа си спомнила за шафрана, била изправена пред ужасна криза. На целия континент върлувала т. нар. черна смърт, която за няколко години погребала половината население на Европа. В днешни времена се смята, че това е била бубонна чума. Лекарите от Средновековието обаче успели да създадат лек, който помагал. Той обаче се правел основно от шафран. И след няколко века забвение, растението било реабилитирано. Доставките идвали от далечни земи, но поръчките скочили няколко пъти и венецианските и генуезките кораби едва се справяли. В суматохата, една от големите пратки изчезнала. Това подпалило 14-седмична Шафранова война.
Заради огромното търсене, веднага се появили и фалшификатори. Това принудило Германия да създаде специален закон, според който всеки производител и продавач на менте стока се изгаря на клада или се погребва жив.
Сигурно се питате защо и днес е толкова скъп, макар и да не се използва вече като животоспасяващо лекарство. Причината е, че откакто се бере тази подправка, тя винаги е струвала скъпо. За да получите 1 кг мерудия, трябва да оберете на ръка 150 000 цветчета. След това ръчно се отстраняват близалцата, които се използват в кулинарията и медицината. Заради това най-качественият шафран се продава за около 1000 долара за килограм.
