Вторият по рода си български държавник в историята ни с две последователни титли при едно управление – първо княз, а после цар бил Фердинанд. Монархът абдикира след края на Първата световна война. На власт или не обаче, той имал една страст, от която не успял да се отърве до смъртта си – хубавата храна и напитките.
Слугите и готвачите му разказвали, че обядите и вечерите му продължавали минимум 3-4 часа. Много от гостите му пък записвали в спомените си, че царят можел да погълне спокойно порциите на няколко човека. Но той не ядял какво и да е. Повечето от продуктите поръчвал от Западна Европа и то лично. Поради нетърпението си, влагал собствени сили дори и в готвенето. Докато чакал някое ястие да стане, за да му го сервират, ставал и отивал в кухнята. Отварял тенджера след тенджера и опитвал от горещите манджи. Готвачите от онова време разказвали, че той имал невероятно силни рецептори и обоняние. Веднага можел да разбере какво липсва или е в повече на някое ястие. Освен това подушвал, че нещо се пече или вари чак от спалнята си.
От документите за поръчките става ясно, че Фердинанд обожавал телешкото месо. И по-точно – стековете. На всяка вечеря, порцията на Негово Величество била поне от един килограм. Но обикновено не му стигало. Затова на масата му имало и много други вкуснотии като гъши дроб например. На обяд пък задължително към обилното хапване се добавяло и около литър крем-супа. Царят бил известен с това, че не приключвал с храненето без обилен десерт.
Поради невероятния си, като на римски патриций, апетит, много от най-близките му слуги били убедени, че той просто има хранително разтройство. Но докторите му не издавали тайните на монарха.
С напредването на годините, какво ще се яде станал основен въпрос за Фердинанд. Той започнал да прави цели съвещания с готвачите си, за да се изяснява менюто за деня. Всички професионалисти в кухнята му обаче признавали едно – знаел и най-малките тънкости и искал ястията да са перфектни. Знаел какво да търси после. И ако нещо не било както трябва, следвал лют скандал с крясъци и викове. Често му хрумвали и куп идеи за нови специалитети, които подробно описвал с нужните до грам продукти и изисквал да се правят веднага. Било му интересно да ги опита.
Често обаче, Фердинанд не вечерял сам или само със семейството си. Той бил известен след елита като домакина на най-пищните балове. Освен скъпите сервизи за хранене и разкоша на дворците, гостите били впечатлени и от отбраните специалитети. Но само една погрешна стъпка от тяхна страна и получавали доживотна забрана да стъпват на царската трапеза. Като виден чревоугодник и добре образована особа, Фердинанд винаги побеснявал, когато някой от новодошлите сладко-сладко изпивал розовата вода, предназначена за миене на ръцете.
Обикновено за гостите се приготвяли дивечови меса – също любими на царя.
Прислужниците в двореца не забравили до смъртта си, че той не пропускал и да посвири на пиано след вечеря. Според него класическата музика помагала на доброто храносмилане. Въпреки че се грижел за стомаха си обаче, той заболял рано от подагра. Но това не го спряло да живее по старому до последния си ден. Единственият проблем в годините преди смъртта му били средствата. Вече нямал богатствата, с които да яде като цар. Отново имал голям апетит обаче и често се появявал в някоя казарма и си хапвал с удоволствие от войнишките чорби.
Според близки на царското семейство, този апетит не се предал на Борис III. Неговите слуги разказвали, че той бил напълно безразличен към храната и дори често пропускал обяда или вечерята. За разлика от него обаче, синът му Симеон не можел да се примири с какво и да е на масата. Искал да се правят какви ли не вкуснотии и то дори за следобедната закуска.
Между редовете
Фердинанд е бил чревоугодник, но това не означава, че не се е интересувал от делата на държавата. Атанас Буров например го описва като един от най-хитрите владетели на България за всички времена. Той канел своите политически партньори и опоненти на чаша вино и месно мезе. По време на тези срещи не си позволялал повече от 200 мл вино и едно парченце луканка. А докато разправял за невероятните качества на напитката на Бакхус, разбирал що за човек седи срещу него. Разказвал на Буров, че именно по този начин създавал контакт с отсрещната страна. Защото когато отидеш на чуждо място, за да пийнеш нещо, обикновено ти идва ищах за приказки.
