В САЩ напитката се прави от цвекло
В земите на Древен Египет са направени десетки отрития, които се ползват и до днес като например административното деление по области. Наравно с това обаче учените, приближение до фараоните създали първата в света рецепта за бира. Сред откритията им обаче можем да добавим и още едно – лимонадата, сочат много артефакти от онова време.
Методът на правене обаче явно е бил по-различен от днешния, защото тогавашните писари чинно отбелязали, че египтяните пият вино от лимони, фурми и мед. Столетия след като Египет се прощава с последния от фараоните си, чак през XIII век, местните се сещат за древната рецепта и започват да произвеждат големи количества лимонада. Не след дълго започват да я изнасят и за други страни.
Но когато става дума за древна рецепта, винаги има няколко версии за откриването й. За това претендират жителите на Индия и държавите около нея. Причината – там започват да се култивират първите дървета от този вид. Местните започнали да ги ядат, както и да приготвят различни неща с тях. Около 700 г. цитрусът бил разпространен из Персия, Ирак и дори Китай.
Европейските писари обаче решили да променят историята. И записали, че всъщност лимонадата е родена във Франция, но едва през XVI век. Въпреки спекулациите, французите създават първото сдружение на производители на напитката и също започват да търгуват с нея из цялата страна. Често приемали поръчки и от далечни държави. Модерната напитка допаднала най-вече на испанците. Смята се, че именно те са започнали да добавят и захар.
Днес, векове след като строителите на пирамидите са надигали първите чаши с лимонада, европейците познават три основни варианти на древното питие. Първата е т. нар. у нас цитронада – лимон и вода, която за много от българите е твърде кисела. Ако добавите и малко захар, течността става мътна. Заради сладкия си вкус е една от най-обичаните на Стария континент, но и в САЩ. Третият вариант е онзи, който познаваме от веригите с евтини стоки – газираната. Тя рядко има истински лимонов сок. В повечето случаи той е заместен от есенция, но пък за сметка на това цената й е под два лева, често дори и под един.
Ако отидете в САЩ, ще ви сервират напитка, наречена „лимонада“, но е много вероятно тя да е направена от... сок от цвекло. Въпреки това в нея се слага огромно количество захар и често е по-сладка дори от нормалната. Смята се, че може би в началото в нея е имало и истински лимон, с малка добавка от цвекло. В последствие обаче цитрусът напълно бил изместен от напитката и останало само цвеклото.
В последните години, европейците пият най-вече лимонада с прясна мента, което я прави още по-полезна. Напоследък се появиха още варианти като например да добавите освен лимони и захар, и комбуча. Лекарите обясняват, че гриповете вече са толкова мутирали, че трудно можем да се отървем от тях само с голяма доза вит. С. Затова, когато почувствате неразположение, можете спокойно да изстикате няколко лимона и да добавите настърган джинджифил например.
Откъде идва цитрусът?
Дървото, на което расте лимонът не се е появило естествено в природата, смятат агрономите. То е хибрид межу бергамот и цитрон. Както вече разбрахте, той се появява за първи в земите на Индия. В началото цитрусовият плод е използван като антисептично средство. Свойство, което е известно на всеки в днешния свят. Лимонът обаче е бил и незаменим антидот срещу много отрови.
Хитри търговци донасят цитруси за продажба на римските пазари и така плодът влиза в империята още през I век. Когато по-късно се ражда ислямът, духовниците бързо определят дървото като традиционно за мюсюлманските градини. Едва през XV век европейците отново се сещат за лимоните и приказната напитка, кояте се ражда от плодовете им. Те започват да се отглеждат масово в Генуа. Когато Христофор Колумб тръгнал на път, той взел със себе си от плодовете, но истинското разпостранение на растението в Новия свят настъпило едва по време на испанската колонизация. Оттам естествено цитрусите преминали и в земите на Централна и Южна Америка.
