Храня децата и внуците си с домашни ястия
Проф. Връбка Орбецова е председател на Сдружението за алтернативна медицина. Тя е специалист по метаболитните процеси в човешкото тяло. Преподава в Медицинския университет. Била е депутат във Великото народно събрание.
- Госпожо Орбецова, вие държите на здравословното хранене, но прилагате ли го и в дома си?
- Да, винаги съм готвела, още от малка. Но като всяка заета жена винаги съм се опитвала да готвя по-простички и вкусни неща. Винаги съм хранела децата си с гозби, приготвени вкъщи. Те, както и внуците ми, обичат качамак, зеленчукова супа, лучник, чушки, пълнени с фасул, все северняшки ястия, защото съм родена в Бяла Слатина. Винаги сме хапвали повече вегетариански манджи, но не сме били вегетарианци. А и манджите с месо са по-лесни.
- Направихте ли зимнина?
- Да, и то доста солидно количество от зеленчуци, които сама съм произвела. От пролетта до есента бях все на село. Имам прекрасна реколта.
- Вие държите на здравословното хранене. Но какво означава това?
- От много години се занимавам с обмяната на веществата и енергиите. Изследванията показват, че храните, които са се развивали с нашите гени, са най-подходящи за нас. Здравословно е онова хранене, което носи най-малък риск от развиване на отклонения, на заболявания. Затова е хубаво да се следва и опитът на хората преди нас, да се храним с традиционни ястия. В интерес на истината старобългарската кухня е най-близо до онази, която сега Световната здравна организация препоръчва. За да се храним здравословно, не бива да се отказваме например от животинските мазнини, а те да бъдат само една трета от приеманите мазнини. Трябва да се даде превес на зехтина, по-малко да се яде олио. Да се приема и ленено масло, което е богато на важните и много полезни омега-3 мастни киселини. Колкото се може по-малко да се хапва маргарин и пържено. Организмът не ги познава, те не са естествени, не се метаболизират и само се отлагат в тялото и така се стига до затлъстяване.
- Но повечето диети предвиждат ядене на повече плодове и зеленчуци, например.
- Да, но и тук няма еднозначен отговор. Тези продукти трябва да се замразяват по щадящ начин, за да може да се запазят веществата им. Освен това компотите не бива да се правят с бяла захар, а с мед. Аз също така ги правя. По въпроса със зеленчуците – виждам често хората да избират в магазина по-големите картофи. Това не е правилно. В тях има твърде много скорбяла, която претоварва организма. Затова трябва да се взимат само малките, които са си нашенските. Донесла съм на децата си картофи от моята градина. Те не ловят много окото, но знам, че са полезни. Например праз лукът, чесънът и старият лук са важни и включването им във всички ястия е полезно. В тях природата е направила една невероятна комбинация от вещества. Ние само трябва да я вземем. Създаваме метаболитен комфорт на нашето тяло. А те са част от нашата диета, от националната ни кухня.
- Как успявате да обясните това на своите внуци? Те живеят в света на бързото хранене и на шоколадовите десерти, на газираните напитки.
- Невинаги успешно. Но от малки им разказвам за здравословното хранене. Водя ги в градината, берем заедно зеленчуците. Казвам им, че ще им сготвя нещо и ако не им харесва, няма да го ядат. Но винаги остават доволни. Ако ние, родителите, не само им казваме, но и им показваме колко е хубава готвената храна, те никога няма да се научат. Ако нямат достъп до нея, няма да искат да я ядат. Зная, че когато застанат на лавката, побеждава пазарът, т.е. детето си купува чипс или снакс. Затова апелирам да се върнат столовите в училищата.
- Често именно в училищата момичетата гледат да хапват по-малко, за да изглеждат по-стройни. Това ли е начинът?
- Не. Винаги давам пример със сумистите, които не закусват, но се хранят здравословно и спортуват, а всички знаем по колко килограма тежат. Всеки трябва да закусва, за да е сигурен организмът, че всичко е наред и има приток на енергия. Ако това не стане, следващата приета храна ще се трупа, за да е спокойно тялото, че има резерв от енергия. - В момента върви една кампания за намаляване на количеството сол, което приемат българите. Защо?
- С готварската сол претоварваме организма. Особено при пресоляването. Сега все повече започва да се говори за нов вид сол – тя не е толкова богата на натриев хлорид, колкото на магнезиев и калиев например. Като учен одобрявам и т.нар. хималайска. Тя не се различава особено от поморийската сол, но в нея богатството на другите соли е по-равномерно. Често за зимнина се казва, че трябва да се използва едра каменна или морска сол. Причината за това е, че нейната кристална структура е по-запазена. А обикновената готварска сол е твърде ситно смляна. По този начин дори не можам да видим какви други примеси има. Затова трябва да учим децата на по-безсолно хранене.
- Вие заменяте дори и оцета в ястията.
- Да, така е. Вместо оцет слагам или зелени джанки, или зелено грозде. Вкусът е невероятен. Ако нямам нито едното, нито другото, в краен случай слагам лимонов сок. Но никога оцет.
- Какво е мнението ви за запръжките?
- Не са полезни. Мазнините прегарят, особено ако се използва една мазнина по няколко пъти – това е най-вредното нещо. Ако все пак решим да има запръжка, трябва да не се приготвя на много силен огън. Също така първоначално в съда трябва да се сложи малко вода. Така намаляваме лошия ефект.
