Коренът топи тумори и засилва либидото
Чудният корен джинджифил, за който се смята, че лекува десетки болести, е познат на човека векове наред. Един от първите му изследователи бил Авицена. По онова време се смятало, че джинджифилът е само лекарство, а не и хранителен продукт. Великият лечител на древния свят бил убеден, че коренът и неговите свойства трябва да се познават от света. Затова им отделил специално място в трудовете си като например сред страниците на "Канон по медицина". Тази своеобразна енциклопедия е съдържала повече от 1000 рецепти за лекарства, превърнали се в част от основата на бъдещата европейска медицина.
Авицена е писал, че корените могат да се използват за загравяне на тялото. Бил е убеден, че те имат същото действие като черния пипер. Древният лекар е бил категоричен, че джинджифилът успешно цери подувания и възпаления. Но полезните му действия не спирали дотук. Според Авицена, коренът в прясно състояние може да подобри паметта, а праха от него - замъгленото зрение. Освен това повишава многократно либидото и може да ви спаси при ухапвания от отровни животни. За същото говорят и двама известни римляни - Гален и Плиний Стари. Според последния растението най-общо помага при лошо храносмилане. Днес се знае, че причината за този ефект е, че коренът изсмуква излишните киселини от стомаха.
Останалите римски лекари продължили да се занимават със свойствата на джинджифила и стигнали до извода, че той може да убива чревни бактерии и дори да служи като превантивно средство при чума.
Авицена и римските му колеги обаче не били единствените, запленени по качествата на чудното растение. Лечителите в Китай и Индия например са го смятали за дар от Бога и затова са се отнасяли внимателно с него. Древният учен Конфуций е бил убеден в невероятните качества на това растение и не сядал на масата без него.
Но откъде тръгва историята на магическия корен? Смята се, че той произхожда от Азия. Можел да се намери много лесно и из цяла Африка. В Индия обаче за първи път го опитали, започнали да го изследват и продават.
Доста векове по-късно мореплавателят Марко Поло се натъква на корена и дори го споменал в записките си. Именно той го донасъл в Европа и оттогава растението се превърнало в истински хит, особено сред кралските особи и елита. За тях това е вълшебно, невиждано и много силно средство за сексуална мощ.
В наши дни този корен се използва къде ли не - в чайове, като подправка в печени меса. Освен това няма нито едно къри на света, което да не съдържа и джинджифил. Дава страхотен вкус при направата на сурови бонбони. В Англия и САЩ се прави и популярна бира от него.
В наши дни е известно и още едно много важно свойство на корена - той неутрализира свободните радикали, особено когато го добавите в тигана при друга храна, която се пържи. Ако в нея има джинджифил, тя ще е доста по-здравословна, макар и пържена. Затова и китайците, както и индийците не пропускат да го добавят. Освен това в последните години, растението се оказа и един от добрите варианти при лечение на болно гърло. Достатъчно е да го запарите и да си направите гаргара от извлека.
В днешно време обаче има един доста по-жесток бич дори от чумата и това е ракът. Според китайските лекари, джинджифилът помага при някои видове онкологични заболявания. В същото са убедени и техни колеги на другия край на света - в университета в Мичиган. Учените от там смятат, че коренът топи тумори, но изследванията, макар и обнадеждаващи, продължават.
