Яна Маринова е родена в столицата на 17 август 1978 година. Въпреки че я познаваме от малкия екран, тя е има висше икономическо образование. Често се снима в чуждестранни проекти. Участва в сериалите „Стъклен дом”, както и новият „Фамилията”. През 2008 г. участва в риалити формата „Сървайвър”.
- Яна, как поддържате прекрасното си тяло?
- Въпреки че съм такъв щиглец, както ме наричат повечето ми роднини, много обичам да се храня. Много харесвам прясната храна. Няма значение дали е домашна и е приготвена от баба ми, или става дума за гурме кухня. Например скоро бях в един ресторант и попаднах на невероятно кьопоолу. Към него имаше препечени филийки с хубаво, почти бяло масло. Към всичко това имаше калмари. Десертът, който ни предложиха беше ябълков пай с твърд блат. Плодът отгоре беше нарязан на едро и се усещаше просто като затоплен. Всичко това, гарнирано със сладолед, се получаваше страшно вкусно.
- Вие сте пътувала доста по света. Коя от чуждестранните кухни обичате най-много?
- Обичам като цяло прясната паста, равиоли и тортелини. Също се отнася и за пелмените. Обожавам, както китайските, които са запечени, така и руските, които са варени. Освен това напоследък се хващам, че през лятото ям много хляб. Отгоре си слагам много масло и сол. Обичам, когато мога да прибавя и колбас от конско месо например или пък хубава, прясна пастърма, а защо не и пушена сьомга. Всичко това аз комбинирам с плодове. Просто обожавам комбинацията на сладко и солено.
- Значи не пазите диети?
- Не, диети не пазя. Единственото, което не хапвам никога, са пакетираните неща. Много рядко някой може да ме хване да ям дори вафла. За да си купя чипс например, трябва да съм страшно прегладняла и просто нямам алтернатива. Дори и тогава дълго се двоумя докато си взема нещо такова. Снаксовете, крекерите и т. н. отнемат енергия и човек се разболява. Защото в организма остава чувство на ситост, а всъщност той не се е нахранил с необходимите количества вещества. Затова съм почитател на хубавата храна. Ако имам пари, си купувам точно това. И съпругът ми пазарува на същия принцип. Вкъщи той готви повече, често прави барбекю, докато аз правя само палачинки и стават прекрасни. Мажа ги с кремообразно сирене, добавям малко пастърма. Завивам ги и отгоре настъргвам кашкавал или моцарела и запичам във фурната. Но когато ги сложа на масата, отново ги комбинирам с някакъв плод, защото са ми много солени. Определено не обичам соленото, предпочитам храната ми да сладни.
- Със сигурност обаче има и някои неща за хапване, които завинаги са останали в сърцето ви?
- Да, две неща са. Едното беше в Испания. Предложиха ми бутче от патица със сини сливи. Има нещо обаче, за което мечтая и до ден днешен мечтая и това е ябълка „Казанова”. Ядох го в Панама. Тогава точно бяхме излезли от „Сървайвър”. Ресторантът беше разположен на скали, които се извисяваха над морето. Там се готвеха най-невероятните морски дарове, които съм яла през живота си. Но просто никога няма да забравя ябълката. Семките в средата бяха махнати, докато плодът е бил цял. След това плода беше нарязан на филийки и приличаха на гевречата. Отгоре имаха невероятна лека панировка. Докато са били топли, явна са били поръсени и със захар, защото кристалчетата се бяха запазили цели, но и леко карамелизирали. Отстрани имаше бледо жълт сладолед. Всичко това беше полято с ванилов и шоколадов сос. Имаше и две листенца мента. Определено кухнята на испаноговорящите страни ме привлича.
- Като бяхте дете кой готвеше у дома? Тогава какво ви се услаждаше?
- У нас готвеше предимно баба ми. И до днес днешен възможно най-любимото ми ястие на света са нейните сарми в гърне. Тя винаги ползва пушено месо. Дори и да намери някакво друго, винаги опушва кокалчетата. И ги слага при сармите. Добавя и чушка. Иначе преди години времената бяха такива, че границите на България не бяха отворени, рядко идваха новини от другите страни. Тогава не се знаеше, че да смесваш сладко и солено е нещо нормално. Но въпреки това редовно ядях сармите с тулумбички. Това беше десертът, който най-лесно можех да си позволя. И задължително ги ядях със сарми, за ужас на всички около мен. По този начин обаче за мен имаше повече храна. Тогава бяха бедни години и много често съм била гладна като малка. Моето семейство мизерстваше, защото животът тогава беше такъв. Затова много обичам храната. Истината е обаче, че сега нямам възможност да готвя и съм благодарна на моята баба, че и до ден днешен прави това. Грижи се и за сина ми, който също обожава нейните манджи, специалитетите на негова любима баба Рени.
