Разсеяната Стефани и нейният шедьовър
Тартът, кръстен на разсеяната Стефани Татен, вече повече от век господства в Европа като хит сред сладкишите. Ако пътувате до Франция, със сигурност ще ви сервират от чудния специалитет. И разбира се, като почти всяко ястие в сърцето на Стария контининент, печивото с ябълки има своята дълга и интересна история, граничеща с мит.
Специалистите разказват, че приказката на тарта е започнала в малкото градче Ламот-Беврон в средата на XIX век. Та там някъде в сърцето на Нормандия се намирал малък хотел. Собственикът му, достолепният мосю Татен имал две дъщери. След кончината му, управлението на кухнята поела голямата - Стефани, а сестра й Каролина се заела с останалата част от работата. От малка Стефани била невероятна готвачка и всеки искал да опита от нейните специалитети. А тя правела всичко с много любов. Обичала да се занимава с месене, печене и варене по цял ден и не изпитвала умора. По едно време обаче в менюто се появил и легендарният днес тарт. И започнал да се поръчва от всеки. Как се е създал? Нарочно ли е било?
Всички истории около първия тарт "Татен" обясняват кулинарното попадение със случайността. Според една от версиите, Стефани имала доста работа по време на ловния сезон и сложила на печката ябълки, захар и масло в един тиган. Но ги забравила. Други са по-дръзки в обясненията и създават типично френски сюжет - чаровната Стефани е флиртувала с красив ловец и времето е минало неусетно. Когато се върнала в кухнята, се опитала да спаси продуктите и затова набързо забъркала тесто и ги покрила. Сложила новия сладкиш да се пече. Когато станал готов, Стефани решила да го обърне с ябълките нагоре. А те били приятно карамелизирани и много ароматни. Поднесла сладкиша на гостите на хотела, защото нямало друго за десерт. Но всички били силно впечатлени. За вкуснотията започнало да се говори от уста на уста и скоро славата му надскочила стените на хотела. Тартът заел централно място в менюто, а бързо се превърнал и в национална гордост. Няколко години след местния успех на Стефани, Луи Водабл помолил за рецептата, за да може да пусне десерта и в своя ресторант. А заведението му далеч не било кое и да е - той бил собственик на именития парижки ресторант "Максим". Едва тогава светът разбрал за вкуснотията с ябълки и тя започнала да се прави масово във всяка къща. Сладкишът сякаш вече имал собствен живот. Днес може да се види мястото, на което е забъркан за първи път - в кухнята на хотел "Татен", защото на това място продължават са се приемат гости. Можете да пипнете и печката на дърва, на която е създаден първият десерт с ябълки. До входа пък във витрина е поставена и тавичката, в която се е пекъл.
През 1968 година сградата преминава в ръцете на чужд за рода Татен майстор - Жил Кел. Но той запазва автентичната обстановка. Разказва, че заради славата му се налагало да пече по 10 сладкиша всеки ден. Той успял да разбере и някои подробности за големия успех на своите предшественици. Смята се, че Стефани е използвала ябълки от сорта "Ренета" при приготвянето на своето уникално изкушение. В днешно време обаче можете лесно да намерите и тарт с круши или праскови. Допълнението от съвременния свят се явява като топка сладолед отгоре или сметана. В добавка, още от времето на Стефани, се пие червено вино или сайдер.
