Съдовете, в които готвим и сервираме храната си са познати от векове. Още първите хора са успели да си направят чинии и малки тенджерки, в които да могат да приготвят уловеното месо. Смята се, че именно готвенето е било причина мозъците ни постепенно да нараснат. На практика, изработването на първата чиния е значимо колкото и откриването на огъня, убедени са археолозите.
Какви съдове обаче сме използвали през вековете?
Първоначално са се появили направените от глина и други подръчни материали чинии, които е имало около пещерите на древните ни предшественици. Но с откриването на желязото, нещата започнали да се променят. Доста по-късно майсторите на владетелите от стария свят създавали шедьоври от злато и сребро. Обикновените хора пък продължавали да се хранят в глинените си съдове. Така се родил и нашенският пръстен гювеч, който и до днес е на особена почит в кухнята ни. Смята се, че вкусът, който дава на ястията, е ненадминат и напълно хармоничен и не отстъпва на никоя съвременна и доста по-скъпа тенджера. За съжаление обаче, гювечите се чупели лесно. При нашествията на различни врагове, често градовете оставали без съдове. Затова масово започнали да се правят метални чинии и тенджери. Властимащите продължавали да си хапват в златни и сребърни купички.
Смята се, че скъпите съдове са били част от кухните и на тракийските предводители. Обикновените хора по тяхно време обаче правели чиниите си от мед, а само най-бедните – от глина. Всички от просяците до царете обаче държали на едно – храната да се сервира в украсени съдове. Затова повечето от тях, открити от археолози, са покрити с десетки рисунки и са истински произведения на изкуството.
В ново време обаче, картинката е естествена част от производството на чинии. Но след модерните изследвания, човечеството не е убедено, че има напредък по отношение на съдовете, в които приготвя храната си. Въпреки че тефлонът се смята за голям пробив в индустрията през 1939 година, днес редица лабораторни резултати са категорични, че той е направо опасен за здравето. Причината е във високата температура, на която се излага при всяко готвене. За съжаление, всеки съд, направен от какъвто и да е метал, изпуска в храната ни химични съединения, които ни тровят всеки ден. Учените са убедени, че тефлонът, алуминият и неръждаемата стомана са основните виновници за интоксикацията, болестта на Алцхаймер и различни видове ракови заболявания.
И така, след повече от 20 века развитие на науката, днес отново сме в изходна позиция. Защото лекари и учени са категорични, че единствено глинените съдове не вредят на здравето и не променят химичния състав на телата ни.
Науката в последните години успя да създаде само едно нещо, което се доближава по качества до онова, открито в зората на човечеството – съдовете от йенско стъкло. Те не отделят никакви вещества в храната ни, но както знаете не могат да се слагат на котлон и на практика не ни вършат работа за половината от рецептите, открити от човечеството. Единствената ни надежда е, че от много години различни изследаватели работят и са успели да направят каримични тигани и тенджери. За сега, обаче, те си остават доста скъпи, но пък на практика пестят ток. Те не отдават топлината си така лесно, както металните тенджери и тигани.
Извън кухнята обаче, има още едни прибори, които са важни за храненето на други членове на семейството. Става дума за детските шишенца. До края на 19 век, традиционният биберон не е бил част от ежедневието на майките. Когато малчуганът трябвало да се храни отделно, изпадналите в безизходица родители, прибягвали до невиждани изобретения. Едно от тях бил кравешки рог с пробита дупка накрая. Години по-късно порцеланът станал част и от бебешкото всекидневие. Хлапетата пиели от богато украсени банановидни купички-шишенца. Те се миели лесно и спасили не един и два детски живота.
