Симеон Лютаков е роден в Русе на 14 април 1972 година. След като завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, започва да играе на сцената на Варненския театър. През 2011 година стана част от екипа на сериала „Седем часа разлика”. Там влезе в ролята на прокурора Иван Иванов като си партнираше с Ваня Цветкова. Сега участва в сериала "Дървото на живота".
- Господин Лютаков, след като имате подобна фамилия, хапвате ли люто?
- Рядко ям люто, защото не се отразява добре на стомаха ми. Но много обичам да ям люто.
- Как започна всичко, как започнахте да се занимавате с готвене?
- От нужда. Един мъж като мен, който отдавна се е отделил от семейството си и майката, която му готви, изпитва нужда да има какво да яде, когато е гладен. Като студент се научих да готвя, за да не умра от глад. С желание се научих, не мислете, че е било насила.
- Преди години вие имахте и собствено кулинарно предаване. Как решихте да се насочите към подобно занимание?
- Неведоми са пътищата Господни. Не реших аз, а ме поканиха да го правя. Това беше преди доста години, животът на предаването беше кратък, но пък е факт, че го има. Може би случайност, може би нещо друго.
- Какво обичате да готвите сега, у дома?
- Обичам да готвя прости неща, което едновременно с това да бъдат и много вкусни. Казано с други думи – обичам да готвя като баба ми. Казвам го в най-добрия смисъл на думата.
- Почитател сте на българската национална кухня?
- Не точно и не само. Българската кухня предвижда много малко риба. Аз обожавам морски деликатеси. И затова събирам опит от всички места по света, на които ходя. Опитвам и си пренасям уменията тук, в моята собствена кухня. Не мога да готвя нищо свързано с тесто, там просто не ми се удава нищо. Говоря за кексове, баници и други такива. Тези неща просто не умея.
- Вие обичате да пътувате и да изучавате непознати земи. Кое ястие или рецепта ви направи най-силно впечатление?
- Сещам се за нещо, което скоро ме изненада. Бях в Коста Рика – това е една екваториална държава в Америка, която е разположена на два океана и именно това е причината да ядат много морска храна. Ядох едно нещо, което мисля, че се казваше маки-маки. Не зная какво означава, но е нещо на индиански. Представлява сурова риба и всякакви морски деликатеси като скариди, миди и изобщо всичко, което излиза от морето, маринована само с лимонов сок. Когато стане готово, се подправя с лук, магданоз и други зелени подправки, но не се пече. Яде се с испански чипс.
- Със сигурност знаете и много интересни рецепти. Разкажете за някои от тях?
- Зная как се правят много странни неща. Имам една любима арабска рецепта, но тя се приготвя много трудно. Аз обаче обожавам и друго ястие на арабите, които се нарича кошери. То е по-вкусно от най-прекрасната пържола на света, а не съдържа и грам месо. Приготвя се с леща, нахут, вътре се слагат и малки макаронки. Смесват се добре и се прави запръжка с лютив червен пипер. Слага се също така и оцет с чесън, приготвен като този, който ние слагаме в шкембе-чорбата. Слага се подправка, която прилича на нашенския кимион. И се получава невероятно ястие, от които си облизваш пръстите и не можеш да спреш да ядеш.
- Въпреки жегата на арабските страни?
- Да, да ви кажа, истинското удоволствие е да ядеш люто в жегата. Чувстваш се, че си подпален и отвътре.
- И да минем към десерта – кое е любимото ви сред сладките неща?
- Ако ви кажа, че ям по два черни шоколада на ден, добре ли ще прозвучи? Обичам тъмен шоколад и изобщо всичко, свързано с какао.
- Вие обичате да пътувате често. Коя е следващата ви цел?
Имам предложения за Еквадор, за Мексико, дори за късната есен да замина за Патагония и да снимам. Имам идея да направя фотографска изложба в Лондон, но всичко това са проекти. Ще видим как ще се реализират.
- Коя дестинация е вашата мечта?
- Едно от местата, на които много искам да отида е Южният полюс. Може би някой ден ще кандидатствам да се включа в някоя експедиция. Колкото и стандартно да звучи, искам да отида до американската пустиня. Искам да отида до Невада, Аризона, Колорадо. Много ми се ходи в този район на света. Там не съм бил все още.
