Режисьорът и актьор Николай Илиев е роден на 10 октомври 1981 г. в София. Син е на един от най-известните родни дерматолози – д-р Мирослава Кадурина. Баща му Бойко също е режисьор. Ники завършва столичната Френска гимназия, а по-късно и кино- и телевизионна режисура в Нов български университет. Зрителите си го спомнят още от предаването “МелоТВмания” на Канал 1. Тогава той е все още ученик. Големият връх за него дойде през 2012 година, когато излезе първият му филм “Чужденецът”. В него той е актьор и режисьор. Една от главните героини е неговата съпруга – Саня Борисова.
- С “Чужденецът” и “Живи легенди” доказахте, че сте открили рецептата на добрия филм. Каква е тя?
- Първо, благодаря за комплимента. Като цяло не мисля, че има рецепта, или поне не съм подхождал по този начин, преди да правя филмите, но сега, когато и двата филма се приеха добре, мога да кажа някои неща по въпроса. За мен е много важно да направя такъв филм, който аз бих искал да гледам като зрител. Много е важно филмът да е искрен и нищо вътре да не е самоцелно. Режисьорът не трябва да се прави на интересен, а да е честен със зрителя. Също така аз искам да дам нещо на зрителите, които са влезли в салоните, за да може да излязат променени от видяното и то да им даде добър пример в живота. Не е достатъчно филмът просто да е забавен, тогава прилича на телевизионен скеч. Той трябва да вълнува зрителя, историята да е интересна. Героите да са истински и видяното да те докосне. За мен най-добрата рецепта е да направиш тъжен и забавен филм едновременно, защото такъв е и животът.
- В последната лента – “Живи легенди”, участие взима една от звездите на италианското кино - Микеле Плачидо. Той имаше ли специални изисквания към храната?
- Никакви специални изисквания нямаше. Хранеше се заедно с целия екип и всичките ядяхме едно и също. Бяхме се договорили с един крайбрежен ресторант в Монако. От там ни направиха меню.
- Не може да сте минали и без гафове на снимачната площадка. Разкажете за някои от тях.
- В една от сцените петимата главни герои трябваше да се качим в една моторна платноходка и да отплаваме навътре в морето. След като заснехме кадъра, не можахме да се върнем на брега, защото бензинът свърши. Морето започна да ни тегли навътре и нищо не можеше да се направи. След час и половина едни рибари ни откриха и ни изтеглиха на брега, смеейки ни се.
- Кой готви у дома и какво най-често?
- Саня готви. Прави страхотно телешко със сос, рукола и чери домати. Руло “Стефани”, пълнени чушки, мусака, паста и много други.
- Значи това са и любимите ви вкуснотии?
- Всичките неща, които изброих горе, и то приготвени от Саня, ги обичам.
- Как поддържате фигурата си?
- Тренирам основно кикбокс. Тренировките ми са по три-четири пъти седмично. Освен това ходя и малко на фитнес. Опитвам се да ям натурални продукти, без консерванти.
- Предполагам, че като дете не сте наблягали на лекия режим и здравословното хранене.
- Ядях много пици, спагети, сандвичи. Сега малко съм ги ограничил. Позволявам си веднъж седмично да се отпусна и да ям неполезна храна.
- По време на снимки остава ли ви време за обяд или вечеря?
- Снимачният ден е 12 часа, по средата има обедна почивка. В някои случаи я пропусках, когато положението станеше много напечено и изоставахме с графика или дадена сцена не се получаваше и трябваше да измисля решение на ситуацията. Тогава, докато другите се хранят, аз обикалях снимачната площадка и обмислях как да се разиграе сцената.
- Какъв мечтаехте да станете, когато пораснете?
- Исках да правя филми.
