Професор Христо Пимпирев е роден през 1953 година в столицата. Геолог е по образование. Директор е на Националния център за полярни изследвания. Ледник и бряг на остров Ливингстън носят неговото име – Пимпирев.
- Господин Пимпирев, вие вече много години сте ръководител на българската база в Антарктида. Как се справяте с храната, готвите ли на място, откъде взимате продуктите?
- Има човек, който отговаря за пазаруването, който има задължението да взима някои неща от България. Например подправките, които не могат да се намерят в Южна Америка, откъдето тръгваме ние. Пътят ни е или от най-южния град на Аржентина – Ушуая, или от Пунта Аренас в Чили. Задължително трябва да има кораб, за да се натоварят продуктите. Прави се много строг разчет колко хора ще бъдат и какво трябва да се вземе. Обикновено това са храни от първа необходимост като яйца, захар, ориз, спагети. Взима се и брашно, защото там си правим хляб. Купуваме и едно от най-хубавите меса – аржентинско или чилийско телешко. Също така купуваме пилета, олио, оцет и много други. Трябва да заредим една кухня, която да може да изхрани на моменти 15 души. Знаете, че там, ако свърши нещо, не можеш за отидеш до магазина. Всичко трябва да бъде строго разчетено, за да стигне. Рядко има излишъци. За закуска се купуват сладка, кашкавал. Опитваме се, доколкото е възможно, да си носим българско сирене. Но го пазим за гости чужденци, защото е уникално. Купуваме прясно мляко от Чили и Аржентина и си правим кисело на базата. Носим си бацила “Булгарикус” оттук. Смея да кажа, че правим най-хубавото кисело мляко в Антарктида. Всички много го харесват. Давали сме на испанците да си заквасят и те мляко, но при тях не се получава, трябва си българин да го пипне.
- Споменахте сармите на Коледа. За останалите празници имате ли специално меню?
- За рождените дни си правим самоделни торти. На Нова година си правим питка с късмети, на Коледа – с пара. Стремим се да поддържаме хранителния режим, който имаме в България. Разбира се, доста икономичен.
- Кое е любимото ви ястие? - Много обичам да ям лозови сарми, както и такива от зеле, но на базата обикновено много рядко се готвят такива. Ние си носим зеле, което правим на кисело там. Това обикновено става за около един-два месеца. Правенето на каймата е малко по-трудно – месото се къса на ръка на малки парчета. Но определено сарми с кисело зеле е традиционното ни ястие, особено по големите зимни празници. Така че определено хапвам сарми и там. На Коледа си правим такива и още, да кажем, два пъти, за целия четиримесечен престой на базата. - Вие самият чревоугодник ли сте? - Когато бях малък, майка ми работеше вкъщи и ни готвеше. Това беше причината да не ходя на столова. Смятам, че няма нищо по-вкусно от домашната храна, но това не означава, че съм чревоугодник. Ям всичко, не съм претенциозен. Това ми помогна и по-късно, когато започнах да пътувам. Защото ако имаш капризи на място с ограничен избор от продукти или такива, които са твърде скъпи, ще имаш голям проблем. - Кой готви на базата? - Човекът, който е определен да готви на първата смяна, вече за трета година ще бъде една юначна българска жена – Галина Виденова. Тя е филолог по образование, но готви много хубаво и всички са доволни. Втората половина от престоя ни на базата храната ще приготвя Никола Петков, който също е филолог, но е превъзходен в кухнята. Аз не считам, че за да готвиш вкусно, трябва да си изкарал курсове за готвач. Ядем доста вкусна храна, ние сме като едно голямо семейство, може би виетнамско. - Но сигурно оборудването е професионално? - Не, нямаме условията на ресторантска кухня, с големите печки. Готвим на домакинска техника, която е пригодена за пет-шест души. Досега никой не се е оплаквал от храната, с изключение на някои, които казват, че леко гладуват. Но това е полезно – човек да поддържа линията си. Все пак се работи навън, при трудни условия, изразходва се много физическа енергия и трябва всеки да има необходимите калории. Но и това е взето предвид. Правят се строги разчети преди заминаването – колко хора, какви калории трябва да им се осигурят. И все пак имаме опит вече – това ще е 21-вата експедиция. - Кога заминавате отново? - Ние пътуваме на две групи, защото нямаме собствен транспорт и трябва да се съобразяваме с местата в самолетите и корабите на нашите приятели от чуждите експедиции като бразилци, испанци, чилийци и аржентинци. Първата група, която ще открие базата, ще тръгне на 10 ноември. В нея ще има 7 души и нашият готвач Галина Виденова, разбира се. Ще пътуваме до Бразилия. Оттам с техен кораб - до Антарктида. Първо ще спрат през нашата база, което е голям жест от тяхна страна. Надяваме се до 25 ноември да успеем да открием базата. Дотогава ще сме сами. Тази година испанските ни съседи ще направят това точно за Коледа – на 25 декември. Но сме свикнали. В средата на януари ще дойде и групата на учените. Тогава базата ще работи, ще функционира нормално. Тогава част от първите ще си тръгнат. На мястото могат да бъдат най-много 15 души. - Вие работите при изключително ниски температури. Имате ли хладилник? - Имаме. Първо, навън е твърде студено. А и има много хищни птици. Дори и да заровиш месото на три метра в снега, те пак разравят и го докопват. Не можем да слагаме пазачи. В първите години го слагахме точно по този начин. Обозначавахме къде сме го сложили, защото ако настане една буря, релефът така се изменя, че не можем никога да намерим къде сме го заровили. Но сега имаме хладилник и той ни е много необходим. Когато месото се купи на 15 ноември, следващото зареждане ще е на 20 януари и то трябва да се съхрани по някакъв начин. Затова имаме и фризер и в пъти е по-лесно да го слагаме там, отколкото да копаем дупки в земята. Много по-удобно. А и не искаме да делим изчислените хранителни запаси с местните обитатели.
