Подправките, които познаваме днес са истинска наука и цял отделен свят, който е в основата на всяко ястие. Манджа без сол и черен пипер трудно се прави, а пък сладкишите не могат без какао или канела. Чудесата на ситните прашинки, които променят обикновените продукти, започват още преди човека да се появи на земята, гласи една легенда. Древните жители на Асирия били убедени, че подправките са подарени на хората от боговете. Доказателството бил фактът, че преди да има сусам из земните полета, той се е използвал от божествата, за да си правят вино от него. Дори създали нашия свят, беседвайки на по чашка от свещената напитка.
Не само асирийската свещена книга описва ценните растения. В Библията също се споменава за среща между Саавската царица и цар Соломон. Тя поднесла в краката му злато, подправки и скъпоценни камъни, става ясно от светите текстове. Поредната религиозна книга, която описва подобни храни, е Коранът. От текстове в него става ясно, че Мохамед се оженил за дъщерята на търговец на подправки. Скоро след сватбата и той се заел с тази професия.
Историците пък са убедени, че едно от първите открития на човешките същества били именно вкусните треви, дори преди огъня. Намерени са доказателства, че първобитните са увивали месото си в листа от различни растения, за да ги направят по-вкусни. Те започнали да изпробват цветя, корени, ядки и дори кората на някои дървета. Усладил им се най-вече кимът.
Първите редове за невероятната сила на растенията в ястията ни били описани от китайския император Шен Нун преди повече от 5000 години. Смята се, че дори основата на медицината на източния народ е именно този труд. Макар и почти на другия край на света, и египтяните също използвали подправки. Повечето внасяли от Изтока. Техните рецепти за ястия и лечение са намерени на папируси, които са на повече от 4500 г.
Заради многото походи и войни, римляните бързо започнали да експериментират в областта на консервирането. Те осолявали деликатесите си. Останали верни на две подправки – черния пипер и соления рибен сос. Като всяка новост по онова време обаче, и ценните зърна, треви и корени станали привилегия само на монархическите особи.
Фараонските писари изброяват хвойната и майораната като едни от най-ценните треви. Тогава се е готвело дори и с някои видове смола. Векове по-късно, когато търговията била развита, тонове черен пипер и шафран кръстосвали моретата, за да попаднат в специалитети на елита на Европа. Малко преди новата ера, основният път минавал през Финикийската държава. Затова и скоро подправките получили прозвището си финикийска стока. Древният народ имал невероятен усет за търговия и за още нещо, което в днешно време бихме нарекли реклама. Не оставяли никой пътник да отплава от техния бряг, без да купи малко канела или къри.
По-късно Византия иззела функциите на финикийците и се превърнала в средище на търговци от цял свят, които търсели подправки за господарите и клиентите си. Най-много, разбира се, били пратениците на европейския елит. И както става обикновено, когато се намесили богатите, стоката бързо вдигнала цената си. Населението било принудено да плаща дори данъците си в пипер. Много от писанията на пратениците из Европа споменават, че не една и две глави за хвръкнали заради торба подправки. Като всяко ценно нещо, и вкусният прах се превърнал в средство за корупция. Десетки магистрати и съдии тайно отнасяли големи количества подправки, за да отсъдят в полза на по-щедрия в делото.
Кралят на франките – Карл Велики давал пари за отглеждане на лечебни растения, с които да се цери населението. Открил в различни антични текстове, че древните хора си помагали с маточина и мак. Само сто години по-късно испанците и италианците започнали да използват сухите подправки, но доста по-различно. Вместо в ястия, те ги добавяли към вината си.
След като търговията била иззета от азиатците, арабите бързо възстановили равновесието и само за няколко години превърнали Кайро в новата столица на подправките.
През 1512 г. португалците получили невероятен шанс от съдбата. Открили острови, на които растели невиждани досега представители на флората. Целият свят започнал да купува от тях. И разбира се, монополът породил бунтове. Скоро холандците превзели и реално окупирали мястото. Забранили да се изнасят каквито и да е семена от него и наказвали всеки нарушител със смърт. Най-ценното за тях било индийското орехче. Бързо открили как да се предпазят от евентуални кражби като го потапяли в лимонов сок. По този начин то не можело да покълне. Причината обаче днес да имаме евтино индийско орехче е във факта, че все пак някои ентусиасти успели да пренесат зърната и да отгледат от тях дървета. Скоро след това търговията станала световен приоритет и семената на всички подправки се разпространили из всички континенти.
