Спанакът спасил десетки войници. Дюма обичал зелените листа с гъша мас
Спанакът всяка година е сред първите пресни зеленолистни зеленчуци, които се появяват на пазарите. А както знаем е и сред най-полезните. Човечеството е открило качествата му преди векове. През Средновековието пък редица майстори на четката правели от него естествено зелена боя.
На Балканите спанакът е тачен продукт за хапване. Затова у нас, в някои краища на страната, традиционно се правят сарми от листата му, докато гърците предпочитат баница с него.
Чудният зеленчук бил използван още в Персия. Според историците, гърците и римляните не са познавали невероятния хранителен продукт. Персийците обаче успешно го продавали на китайците. И двата източни народа ценяли, както хранителните, така и лечебните свойства на пълния с витамини спанак. По тази причина го използват в много лекарства и до днес.
Години по-късно маврите минали по тези земи и се сдобили със спанака, започнали и да го отглеждат в родината си. По-късно именно те, за първи път, донесли семена от зеленчука в Европа. Първото място, а на което решили да сеят, бил остров Сицилия. Новината за неизвестната храна веднага се разчула и всички народи по бреговете на Средиземно море поискали семена от растението. В Испания то било популярно най-вече сред монасите и се отглеждало в манастирите като ценен продукт. Интересно в случая е, че духовниците намерили и древни рецепти за вкусната зеленина. Те открили начин за приготвяне на супа от нея. Ястието се правело във всеки персийски дом векове по-рано. Наричали я "асида", става ясно от записките на монасите.
През Средновековието обаче спанакът напуснал стените на манастирите и станал масова храна. Всеки в Европа хапвал големи количества от него по време на постите. Италианците и французите създавали рецепта след рецепта. Десетки френски войници дори били спасени от смърт през Първата световна война, благодарение на еликсир, който се правел от вино и спаначен сок. Той връщал към живота младежи с тежки рани и големи кръвозагуби.
Когато спанакът станал хит и в Англия, той бил известен като "испански", защото най-вероятно се е внасял от там. Още се помнят местни рецепти. Англичаните били единствените в Европа, които си замесвали хляб от стрити семена на спанака. Печивото се смятало за деликатес и се правело за големите празници.
Но времето неумолимо вървяло напред, а човечеството се развивало. Когато първите заселници стъпили на територията на САЩ, всеки си носел семена спанак. Оказало се, че т. нар. персийска трева виреела много добре на новия континент. Затова и до днес най-големите количества спанак в света идват от Северна Америка.
А ла флорентин
Ако в менюто в ресторанта прочетете, че нещо е "а ла флорентин", това почти сигурно означава, че ястието е със спанак. Наименованието дължим на Катерина Медичи. Тя го добавяла към името на всяко блюдо, създадено специално за нея от зеленчука в чест на родната си Флоренция. Французите били направо луди по спанака. Кръстникът на саварината - Саварен го обожавал задушен с мляко. Дюма пък му добавял и малко гъша мазнина.
Попай
Знаете историята на детското филмче за Попай моряка. Когато му трябва нечовешка сила и мускули, той хапва една консерва спанак и веднага придобива мощ като за десет души.
Историята започва през 1890 година. Тогава проф. Густав фон Бунге публикува труд, в който описва, че в спанака има цели 35 мг желязо. Оказва се, че в писанията му има грешка и количеството е едва 3,5 мг. Първата версия за объркването е технически - правописна грешка. Втората е, че Бунге е изследвал спанак на прах и съответно желязото в него е било доста по-концентрирано.
Студията "Fleischer" обаче се подвеждат и създават рекламна кампания, която постепенно прераства в цял изграден анимационен герой. Грешката е потулена, хитовото филмче бързо набира почитатели и в резултат на това освен студиото, в списъка с рязко забогателите попада консервната индустрия на САЩ, както и производителите на спанак. Радостното е, че анимацията се появява в годините на Голямата депресия и спасява много хора от безработица, а Попай става наистина национален герой и любимец.
След грешката, десетки учени по света публикуват информации в уважавани научни издания като разказват, че всъщност в спанака няма чак толкова високи количества желязо. Въпреки това и до днес хората са убедени, че зелените листа дават невероятно количество от това вещество на тялото ни.
