- Скоро открихте нов ресторант. Как събрахте смелост за такова начинание в момент на криза?
- Заедно с моя приятел открихме през лятото ресторант в Созопол. Превърна се в хит. Решихме, че максимално бързо трябва да пренесем цялата тази енергия и фантастичен екип в София. И моят приятел, и аз сме имали ресторанти и преди това и този бизнес ни е ясен. Имаме клиентите си. Направихме го за една седмица – от избора на мястото до отварянето. Взехме най-хубавото от арменската кухня и от средиземноморската. Получи се интересно.
- Във всички ваши заведения нотните листове, поставени в рамка, са водещ акцент. Защо?
- По една много проста причина – когато открих първия си ресторант, се оказа, че нямаме пари за картини. На мен ми хрумна, че нотите, по които аз самата съм свирила, биха стояли много красиво в рамка. Оказа се много ефектно и красиво. И от тогава това си остана като моя запазена марка.
- Коя е най-голямата вкуснотия от арменските специалитети?
- По принцип тя е изключително вкусна кухня. Моят приятел сега чете за нейната история и дори и аз се изненадвам, че много от гръцките и турските ястия тръгват всъщност от Армения. Което за мен е огромна гордост, а не съм го знаела. Много е пикантна, използва се и доста канела. Известна е и с хубавата скара с характерни подправки. Агнешкото много се използва. Аз харесвам много характерните манджи като мантъ и кишкек. Страшно вкусни са. Салатите в тази кухня също са невероятни. Винаги препоръчвам и арменските сармички. Разликата е, че са със стафиди и канела. Люля кебапът пък спада към скарата. Прави се от мляно агнешко и телешко месо. Не бива да пропускаме и магданозените кюфтенца, които са ми любими. Интересно е и постното мантъ. Всеки род в Армения го прави по различен начин. Аз намерих един доста по-прост вариант. Става дума за юфка или макарони във формата на охлювчета. Изобщо като цяло арменската кухня просто е различна.
- Десертите също не са за подценяване.
- О, те са уникални. Ашурето, сладкият салам... Грис халвата се прави с повече масло и орехи.
- Остава ли ви време за готвене у дома?
- Да, но не правя арменски неща. Иначе често готвя, защото държа дъщеря ми да яде много здравословна и чиста храна. Почти няма ден, в който да не приготвя нещо у дома.
- Какво обича най-много?
- Тя обича, разбира се, вредните неща. Гледам да правя много салати и не сядаме на масата, ако няма хубава прясна зеленчукова смес. Задължително е тя да е лека. Често готвя и супи, защото са полезни. И дъщеря ми, милата, ще не ще, хапва и тях. В крайна сметка смятам, че вкусът се възпитава. Ето, сега тя умира за салати. Преди две-три години това не беше точно така.
- Учите ли я да готви?
- Не. Но тя, заедно с една нейна приятелка бяха обърнали къщата наопаки, защото правиха едни курабийки. Приеха го като забава. А и тя е още мъничка – едва на 11 години е. Но, в интерес на истината, ми помага. Забавно є е да е около мен.
- Какво предпочитахте, когато вие бяхте на нейните години?
- Разбира се, най-вредните неща – тестени работи. От малка обичам италианската кухня. Ако е приготвена както трябва, тя не е вредна. В момента ястията, които готвя у дома, са именно специалитети от нея. Нещото, което може да ме изкуши винаги и по всяко време, е прясно приготвената паста. Иначе и аз като всяко дете обичах сладки неща, сладолед. Нищо необичайно.
- Как пазите прекрасната си фигура?
- Ужасно я пазя. С всяка хапка изпитвам чувство за вина. Има хора като мен, които са родени с ген, който не ни позволява да се отпуснем дори за миг. В общи линии това коства непрекъснати усилия. Просто внимавам какво ям. В това е цялата работа.
- Пазите ли гласа си със специални храни? Чували сме историите за суровото яйце и т.н.
- Не, не съм го правила и не съм убедена в достоверността на това твърдение.
