Как една обсада променя кулинарната история
Няма начин да не сте опитвали един от най-големите шедьоври на световната кухня – кроасана. Прекрасната кифличка, която има неповторим вкус и може да ви даде сили за целия ден. Но както знаем от многото истории, разказани на тези страници, гениалните ястия и хрумвания в кухнята обикновено са обвити в мистерия. И всеки готвач предлага различна версия за това как са се появили на бял свят. Е, с кроасана положението не е такова. Тук историята е ясна, но дълга. Но нека да започнем от самото начало.
Още в началото трябва да обясним защо той има такава форма – на полумесец. Причината не е в сръчните ръце на ориенталските майстори. Напротив. Твърди се, че през 1683 година, когато османците успели да стигнат чак до стените на Виена и да я обсадят за дълго, местните готвачи спасили столицата. Докато работят в малките часове на нощта, те чули, че някой ходи из тунелите под кухненските помощения. Скрити от врага, те дочули турците да си говорят как и кога ще нападната града, за да го превземат. Готвачите веднага предупредили австрийските войски и битката била спечелена от християните. В чест на победата, хлебарите замесили първите кроасани, във формата на полумесец – свещения символ на врага. Оцелелите след обсадата, хапвали с удоволсвие от чудните кифли и символично сразявали армията отново и отново.
Но защо кроасан и кафе?
Много просто. Когато турците избягали обратно към родината си, изоставили много от провизиите. Сред тях имало чували с някакви непознати до този момент за европейците кафяви и горчиви зърна – кафе. Прибрал ги Георг Франц Колшицки заради добрата си служба по време на битката. Той бил единственият, който имал представа какво да прави с кафето на зърна. Воинът просто бил пътувал из ориента и знаел каква чудна напитка се получава. Затова и бързо решил да комбинира новата кифла, символ на победата, с чаша вкусно топло кафе. Комбинация, която и до днес е една от най-любимите на европейците. Само няколко месеца след обсадата, Колшицки отворил и първото кафене във Виена. За няколко години успял да направи цяла верига.
Но има и още една история, която по-добре обяснява как така другите на континента са разбрали за кроасана. В дъното на историята е Мария Антоанета. Австрийската херцогиня пристиглана във Франция, когато била само на 15 години. За да й угодят, готвачи правели всичко за нея. Повечето пъти тя искала кроасани, защото била влюбена в тях. По-късно, когато станала съпруга на Луи ХVІ, тя не пропуснала да наложи вкуса си и на поданиците си. Затова и до днес се смята, че кифлата с масло, шоколад или друг крем, е направена за първи път на френска територия.
Сега, векове по-късно, всяко кътче в света си има собствен начин за поднасяне на кроасани. Във Франция например добавят масло не вътре, а отгоре на тестената закуска. Когато разбрали за нея зад океана пък, веднага прибавили отгоре различни видове топинг или пък направо изливали допълнителна плънка.
Може би се питате дали тестото е било такова от самото начало? Истината е, че не. Многолистното тесто заместило обикновеното едва в началото на миналия век. И оттогава закуската станала още по-любима на фнацузите. В момента, само в тази държава се произвеждат около 820 000 тона кроасана всяка година. Икономисти отчитат, че това носи печалба на страната в размер на повече от 2 мрлд. С други думи – кроасанът е едно истинско национално богатство.
Специалистите в днешно време дават и някои съвети за това как да приготвите сами кроасана си. На първо място използвайте само наистина качествени продукти. Ако направите компромис с маслото, кифличката ще стане изключително мазна. Не добавяйте есенции, защото те веднага оцветяват тестото. Внимавайте също с печенето и добавянето на захар, защото целият ви труд може бързо да отиде на вятъра. Коричката отгоре трябва да е златиста.
