Траките първи опитали овчи продукти
Родното кисело мляко е световно известно и ненадминато. Няма народ в света, който да прави нещо, подобно на него. Освен с вкуса си, то покорява и с безкрайните си положителни качества. На първо място то е пробиотик - една от най-полезните храни в света. Иначе останалите народи също открили магията на т. нар. прокиснало мляко. В Европа обаче то бързо се превърнало в йогурт, докато у нас се запазило в оригиналния си вид.
Бащата на историята Херодот е един от първите, които описват този кулинарен продукт и то почти 500 г. пр. н. е. Той срещнал представители на племената на скитите, които носели със себе си кисело кобилешко мляко. Траките, които тогава населявали нашите земи, също създали рецепта за подобна храна. Вековният им опит като скотовъди показал, че новият продукт е в пъти по-траен. Херодот пише за тях, че са първите хора, дръзнали да пият овче мляко.
Римляните пък не разбрали точната технология и оставили записки, в които се споменавало, че траките пият мляко, примесено с конска кръв.
Само няколко десетилетия по-късно прабългарите тръгнали да походи. Те носели със себе си мехове, направени от стомаси на животни. Вътре се слагало прясно кобилешко мляко, което по пътя се подкиселявало и дълго време било годно за ядене и пиене. Нашите прадеди наричали напитката си кумис. Когато те се преселили на земите на днешна България, се научили да хапват повече овче мляко, отколкото преди. Скоро след като започнали да водят уседнал начин на живот, един майстор объркал рецептата и сложил кумис в току-що надоената течност. Така се родило онова кисело мляко, което познаваме днес. Историците казват, че това бил и моментът, в който българите спрели да се хранят с кобилешко мляко. Още малко по-късно технологията била променена за пореден път. От кожените мехове, направени от стомасите на мъртвите животни, нашите прадеди започнали да приготвят уникалната храна в дървени и глинени съдове, като съдовете се подтопляли.
Когато България останала в границите на Османската империя, сънародниците ни бързо се превърнали в единствените млекари на султана. Но славата на нашенското мляко тепърва щяла да се разпространява.
Западна Европа разбрала за ценния продукт, когато френския крал Франсоа І се разболял. Дни наред той се превивал от болки в стомаха. Тогава при него довели еврейски лекар. Медикът се появил насред Париж с цяло стадо овце. Приготвил му на място кисело мляко и монархът завинаги се отървал от проблемите си. Смята се, че това е първият в света човек, излекуван от българското откритие. Нашенците бързо се усетили и в следващите години привели още доста доказателства за лечебните свойства на киселото мляко.
Истинските изследвания на млякото обаче са направени от д-р Стамен Григоров доста години по-късно. Именно той открива, че в невероятната храна има Lactobacillus bulgaricus. Доказано е, че той има антимикробен ефект и помага на полезната флора на червата, понижава и холестерола.
Как се ражда йогуртът?
Онова кисело мляко, което винаги ви предлагат в чужбина и се опитват да ви убедят, че е като българското, се нарича йогурт. Въпреки че е разпространено в западния свят, произходът на думата идва от хунски. В буквален превод означава "гъсто мляко" - (от „йог” – гъст и „урт” - мляко). Родни учени обаче са убедени, че думата е по-скоро турска, което доказва, че божествената храна е наше изобретение. Причината била, че много българи били отвличани от турците и водени дълги дни пеша до Мала Азия. С тях се движели и задигнатите от нашествениците животни. Единственото, което оставало на пленниците, е да си направят кисело мляко по пътя, за да имат поне малко храна. Именно така и турците разбрали за невероятния продукт. Ако приемем, че думата йогурт се е зародила в тези години, то това означава, че тя произхожда от гяур. След това името се променя още много пъти, тъй като невероятната рецепта се разпространява из цяла Азия. Когато родината ни станала част от Османската империя, българите масово ставали млекари. Нямало нито един представител на друг народ, който да се занимава с това.
Руският опит
Години преди откритието на проф. Стамен Григоров, руснакът Иля Мечников се заема да разгадае тайната на киселото мляко. Докато работи в Института Пастьор в Париж, той започва изследвания върху процесите на стареене на човека. От опитите му станало ясно, че белтъците от храната се разграждат в дебелите черва на всеки човек, като участват в гнилостен процес. Именно той ни трови постепенно и води до ранна смърт. Единственото, което може да ни спаси от тази отрова е... българското кисело мляко.
