Камамбер вдъхновявал и Дали

Сиренето камамбер е едно от най-известните в света, наред със рокфора или пък ементала. Историята му започва преди няколко века във френската област Нормандия, на запад от Париж. За първи път е забъркано в град Камамбер.

Легендата разказва, че по време на Френската революция през 1789 година гоненията на католически свещеници били ежедневие. В подобно положение попаднал и абат, на име Шарл Жан Бонвуст, родом от Бри. Бягайки той стигнал до Камамбер. И съдбата го срещнала с местната домакиня и кулинарка Мари Харел. Именно там, във фермата на нейното семейство, абатът намерил убежище. В знак на благодарност, той решил да й разкрие всички тънкости по приготвянето на уникалното сирене, които правели в неговия роден край - бри. Тя започнала да забърква от деликатеса за себе си и то както трябва - от непастьоризирано мляко и при специални условия. Но като любителка на готвенето, Мари решила да подобри рецептата и да й даде нов облик. Именно така се родило първото сирене камамбер, а авторката му останала в историята.

Но как идва и името му? Една от дъщерите на Мари наследила уникалната рецепта на майка си, подобрена с годините. Тя правела разкошни питки, в които се усещал разтопения и свързан с тестото камамбер. Един ден през 1855 г. отишла на посещение при първия президент на Френската република, впоследствие самообявил се и за император - Наполеон III и му занесла от чудния местен хляб. Той бил изненадан от уникалния вкус и веднага се влюбил в млечния деликатес. Наредил сиренето да носи името на града, в който се приготвя - Камамбер. Бързо се разчуло за новия деликатес и аристократите започнали да си поръчват от вкусната млечна субстанция. През 1862 година сиренето вече се продавало масово в Париж. Превърнало се и в запазена марка на двореца Тюйлери, защото там то се сервирало при всеки повод.  

В момента във Франция обаче можете да срещнете този деликатес и с друго име. На много места то се предлага с "прозвището" си "краката на Бог". Причината дори специалистите да го наричат така, е наситеният аромат на съединения на амоняк и натриев хлорид. Всяко сирене от този вид трябва да зрее минимум 21 дни, но след това процесът продължава, а ароматът на амоняк само се засилва. Причина за това са подквасващите бактерии Penicillium candida и Penicillium camemberti, които са от рода на пеницилина.   

Въпреки че днес този деликатес масово се продава в дървени кутии, тази традиция се създала едва през 1890 година, когато инженер Ридъл проектира първия вариант за съхранение на сиренето. Така то можело по-лесно да стига до всички краища на света, а и зреело в по-чиста и комфортна среда. От него опитал и не кой и да е, а  Салвадор Дали. И направо се влюбил в неповторимия вкус. Негови съвременници разказват, че той хапвал поне по нялко парчета на ден. Един път обаче, забравил сиренето си на слънце и то се стопило под палещите лъчи. Художникът видял разтечения деликатес по чинията и извън нея. И в съзнанието му веднага се появила картина, която днес всеки от нас е виждал и познава - "Устойчивостта на паметта", в чиито център са разпотени часовници.

Оказва се обаче, че тази истинска наслада за небцето, може да е опасна за бременните жени. Според експертите, сирената като бри и камамбер съдържат бактериите листерии, които могат да навредят на плода. 

Бутерки

Необходими продукти:

400 г бутер тесто

400 г камембер

100 боровинки

1 яйце

Начин на приготвяне:

Бутер тестото се нарязва на равни парчета по избор - кръчета или квадратчета. Слагаме ги във формички за мъфини или кремкарамел. Във всяка формичка добавяме от сиренето.  Отгоре слагаме от боровинките. Оставяме да се охлади. Намазваме краищата на тестото във формичките с разбито яйце. Тогава изрязваме от тестото още кръгчета или квадрачета, за да затворим плънката. Слагат се отгоре и се притиска по краищата. Отгоре също се намазва с яйце. Отново оставяме да се охлади. Загравяме фурната до 200 градуса. Вадим от хладилника и слагаме във фурната за около 20-30 минути.