Искате ли да избегнете традиционните грешки по отношение на здравето си? Желаете ли максимално да се придържате към естествения начин на живот и да постигнете хармония? Книгата „Солта и водата – първоизточник на живота” е за вас.
Тя съдържа множество препоръки и рецепти, които със сигурност ще подобрят физическото и умственото състояние . Те са съвършено прости като състав на лечебните вещества и като практикуване: Става дума за процедури със сол и вода.
Авторите Петер Ферейра и д-р Барбара Хендел са всепризнати светила в природната медицина. С техните практични съвети ще научите как чрез вода и сол да преодолеете здравословни проблеми като алергии, екзема, акне, остеопороза, болки в ставите, безсъние, проблеми с бъбреците и др. Ще разберете как да запазите здравето си, да възстановите физическото си равновесие и да постигнете тайната на безграничната енергия.
Световният бестселър „Водата и солта – първоизточник на живота“ на Петер Ферейра и д-р Барбара Хендел.
Изследването е за силата на солта и водата, описани от биофизика Петер Ферейра и природолечителката д-р Барбара Хендел. Според тях не всяка вода и не всяка сол са еднакви. Хендел и Ферейра разбиват мита за „бялата отрова“.
С практически примери се показани как чрез вода и сол:
- да се запази здравето и да се преодолеят здравословните проблеми
- да се повишава доброто разположение на духа
- да се възстановява физическото и душевното равновесие
- да се постигне тайната на безгранична енергия
Петер Ферейра, роден през 1965 г., ръководи като биофизик редица научноизследователски разработки относно биофизичните взаимовръзки на елементите вода и сол. Работил е в областта на проучванията на водата и солта в Институтите по биофизични изследвания в Германия, Австрия и Швейцария. Родното му място Залцберг (в превод „планина от сол“), в областта Берхтесгаден, Германия, определя отрано посоката на професионалната му кариера. Известен е с телевизионните си изяви и научни доклади в Германия и в чужбина
Д-р Барбара Хендел е с медицинско образование от Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“ и има репутацията на една от водещите лечителки в областта на холистичната медицина (пълноценна система за профилактика и лечение според индивидуалността, която подпомага естествения стремеж на човешкия организъм към самоизлекуване. Вече над 20 години се занимава интензивно с природна медицина и по-специално с въпросите на храненето. В периода 1993-2002 г. ръководи клиника за биологично-регулативни терапии, здравна превенция и регенериране. Д-р Барбара Хендел е известна като автор на множество бестселъри в здравната област.
Есе
В кратката безкрайност между водата и солта
Иван ГОЛЕВ
Ние, хората, сме така устроени, че оценяваме истински нещата едва когато ги изгубим. Момченцето, седнало на пода, се разплаква не докато унесено бръмчи с камиончето, а чак когато майка му го издърпа от ръцете му, защото е време да си ляга. По същия начин и старецът, правейки равносметка на живота си, въздъхва: ех, ако в младостта си имах сегашния акъл, колко глупости не бих допуснал и колко по-различно бих използвал шансовете си.
Днес, в началото на ХХІ век, когато научното ни познание толкова е напреднало, а в същото време най-често постъпваме, сякаш изобщо не сме го постигнали, ние сме изправени пред дилема. Съзнаваме, че сме устроили живота си на планетата погрешно и че заплашваме много от нейните естествени атрибути. Наложи ли ни се обаче да се лишим от навиците си, за да предотвратим надвисващите проблеми, упорито и яростно се съпротивляваме.
Една от грешките, които традиционно правим, е, че в самопреценката си като за „венец на Природата” ние забравяме, че сме просто една нищожна част от нея. Че не може и не бива да изключваме своите действия и последиците от тях от цялостния кръговрат на материята, чиято временна проява сме. Нашата алчност и безгрижие все повече разрушават основните природни системи на Земята и единственото ни оправдание е, че искаме да направим живота си по-обезпечен и сигурен. Ала постъпвайки така, ние сме като човек, режещ клона, на който седи, с обяснението, че той му трябва за огрев.
Книгата „Водата и солта – първоизточник на живота” ни връща към изконните истини за това кое е добро за нас и кое – не. При това тя притежава ценното качество да ни убеждава в правотата на тезите си, без да ни се натрапва. Авторите й, д-р Барбара Хендел и Петер Ферейра, добре съзнават простата истина, че отражението в огледалото най-добре ни показва как изглеждаме.
И все пак какво ни разкриват авторите на „Водата и солта – първоизточник на живота”?
Проследявайки химическите и физическите аспекти на възникването на живите организми, в това число и човекът, те ни напомнят, че ако желаем максимално да се придържаме към естествения начин на живот и да постигнем хармония в него, добре е винаги да си даваме сметка от какво сме съставени. Наред с водата авторите посочват и солта като градивен и незаобиколим фактор в чудото да сме живи същества. Разбира се, правят уговорката, че тук не става дума за готварската сол, а за планинската кристална сол, защото тя съдържа почти всички познати химически елементи, от които се нуждаем. Подробно с това уточнение читателят сам ще се запознае, когато прочете тази книга. По-важното в случая е, че представена в такъв вид, картината на нашето съществуване е сравнително лесна за възприемане. А веднъж възприели се като променими величини, пред нас се разкриват много повече възможности да влияем на своето здраве.
Тази книга съдържа множество препоръки и рецепти, изпълняването на които със сигурност ще подобри физическото и менталното ни състояние. Най-интересното е, че те са съвършено прости като състав на лечебните вещества и като практикуване: процедури със сол и вода. Макар и на пръв поглед лесна, като всяка дейност от подобен характер да я извършваме изисква от нас определена нагласа, упоритост, посвещаване. Усилието да се преборим за себе си не е развлечение, а целенасочен труд. Но за разлика от много други видове труд, които често пъти убиват най-ценното наше притежание – любопитството, този труд го провокира и ни превръща в изследователи на самите себе си, а следователно и на Естеството. Ето това, смятам, е най-важното внушение, което Хендел и Ферейра правят с книгата си. Макар и възрастни, ние сме като децата – чувстваме се най-щастливи тогава, когато усвояването на полезното е съчетано с откривателството и с увереността, че можем да държим живота си в собствените си ръце. Ако не изцяло, то поне в значителна степен.
Лично на мен най-много ми допадна известната екзотичност на някои авторови заключения. Човешкото познание винаги се е развивало благодарение тъкмо на подобни набези в не докрай проученото. Нещо повече, в наши дни дори тъй наречените езотерични знания все по-често са предмет на изследване (и нерядко – на потвърждаване) от страна на конвенционалната наука, а самата тя все по-жадно черпи от съкровищницата на религиите и многовековните традиции и обичаи. Както почти винаги се случва под Слънцето, новото е добре забравеното старо. Само че сега, в поредната битка на спиралата на познанието, за нас, любителите на фактите и научните аргументи, то добива далеч по-голяма плътност и убедителност. В което няма нищо лошо, щом по-лесно чуваме гласа на света.
Всяко едно такова паметниче, бавно разтварящо се в кръговрата на материята, свидетелства, че ние не сме по-големи, но и не сме по-малки от Вселената. Всеки от нас е вселена така, както и капката, и океанът са все вода. И все пак ние притежаваме и нещо неповторимо и парадоксално: хем сме вода, хем все сме жадни. Жадни за знания, за съзидание, за любов!
Това, мисля, е най-съкровеното послание на тази вълнуваща и, убеден съм, полезна книга. Приятно четене!
