Тънките видове се сервират с плътни и гладки заливки
Италианската паста има над 300 разновидности. Огромна част от видовете не могат да бъдат намерени у нас, но пък се продават най-популярните. Малко домакини обаче знаят от какво зависи приготвянето им, а правилата са всъщност много лесни.
Формата на пастата определя и съответния сос. Ако той е сравнително гладък и със смлени съставки като кайма и доматен сос, се поднася с тънките видове паста – спагети, талятели, фетучини. Ако е от малки парченца месо и зеленчуци се пълни в канелони или се сервира с фарфале, ротини.
Сред най-разпространените видове са познатите и обичани спагети. Те са с различна дебелина, която е обозначена с номер върху пакета. Въпрос на предпочитание е кои да изберем, но за по-изисканите събития са подходящи тънките размери. Тях сервираме в големи и дълбоки чинии с широк кант, така че самото ястие да стои като в рамка.
Макароните са малки и леко извити тръбички. Ротините са онези дребни и понякога цветни спиралки, които слагаме най-често в салати. Големите и кухи тръби наричаме канелони и ги пълним с кайма, спанак или сирене. Фарфале или панделките, са подходящи за гарнитура или салата, докато фетучини (тесните лентички), пене (средноголеми тръбички с отрязани под наклон краища), лингуини (по-широки лентички) и руоти (колелца) може да залеем с всякакъв сос.
При избора на сос за пастата е добре да знаем, че кухите видове паста се гарнират с по-течни сосове, които изпълват кухините и я правят по-сочна, спираловидната паста се сервира със сосове, с парченца месо, шунка и риба (най-често „Болонезе”), малките пеперудки или панделки гарнираме с ярки зеленчукови сосове на доматена основа, за фетучините са подходящи сосовете със сметана или сирене и ядки.
