Чашите се подреждат отдясно над ножовете
Етикет не е картончето с цената, което виси на новата ни дреха. Самото понятие е толкова древно, че е почти невъзможно да се установи времето, когато се е появило. Но ако се вярва на историческите факти, думата етикет за пръв път се използва при Луи XIV. На кралските приеми на гостите се връчвали картончета (етикетчета) с правила на поведение и именно от тях тръгва названието.
Съвременният етикет е наследил обичаи и традиции практически от всички народи. Всяка една страна внася свои поправки в нормите на поведение, съобразени с морала, бита и специфичните за обществото ценности и разбирания. Основното, златното правило в етикета е: “Не правете на другите това, което не искате на вас да направят”. И съблюдавайки го, ние създаваме впечатление на учтиви, любезни и приятни за комуникация хора.
При среща между мъж и жена например, жената следва първа да подаде ръка за поздрав. Това е социален етикет, който е възприет навсякъде в Европа. Останало е още отпреди много години, когато дамите са били с големи, пищни рокли и с чадърчетата. Джентълмените, когато са ги приближавали, сваляли цилиндрите и изчаквали жената да им подаде ръка. Във Франция например, целуването на ръка все още не е отживелица. Но нашето поколение и това след нас изобщо не сме наясно с този жест. Той е останал отпреди много години, когато целуването на ръка е означавало много. Жената не трябва да се гледа в очите, защото се смятало, че това е израз на агресия, че мъжът я желае. Ръката изобщо не се докосва с устни, само главата се навежда към нея. Нещо като поклон.
Когато говорим за гост и домакин – домакинът пръв подава ръка. А при йерархия – по-вишестоящият. Ръкуването е вид невербална комуникация, която изпраща своите послания. Начинът, по който се ръкуваме, разкрива нашите мисли, чувства, емоционалност, отношението ни към човека, когото виждаме. Силното стискане говори много, а когато ви подадат “умряла риба”, няма начин да не ви стане неприятно. Човек помни това на подсъзнателно ниво. Жените никога преди не сме били учени как да се ръкуваме. Но във всички случаи ще спечелим много, ако го правим със здраво ръкостискане. Създаваме усещане за авторитет и самоувереност.
Жените никога не свалят шапката, дори в затворени помещения, ако тя е част от тоалета им. Но мъжът при среща – винаги.
Настаняване
На масата се сяда от дясната страна на стола, с левия хълбок. Ако всички знаят това, ще е много по-удобно при настаняването. В противен случай настъпва стълпотворение, дърпане на столове, суматоха, суетене, изчакване. По същия начин се става от масата.
Прибори
Приборите се сервират в зависимост от броя на ястията, колко хода ще има - толкова са и приборите. Това е ориентир за нашите гости, за да знаят те как да се хранят. Затова около подложната чиния се подреждат абсолютно всички прибори, които ще се използват, включително и десертните. Винаги отдясно са ножовете, отляво – вилиците. Единствената вилица, която може да попадне от дясната страна, е коктейлната, но тя се различава по вид от тези за хранене. Десертните прибори се слагат над чинията.
Сервиране
Чашите, задължително са от дясната ни страна, над ножовете. Чинийката за салата, за хляб – винаги отляво. Когато научим това, никога няма да взимаме хляба и чашата на съседа ни. Подредени са отвън навътре. Като първите прибори обикновено са за предястия, за салата. Основните прибори са най-големи и видът на следващите се определя в зависимост от това дали ще се сервира сирене или друго ястие. Но запомнете, дори да объркате някой прибор, на всеки може да се случи, дръжте се все едно нищо не е станало, продължете да се храните със следващия комплект. Сервитьорите или съответно домакинът ще забележат и ще ви донесат нови.
Приборите се държат така, че ако сложите вилицата и ножа по средата на дланта на съответната ръка, те трябва да сочат към показалеца. Обръщате ги и се храните така през цялото време. Европейският стил на хранене е по-различен от нашия. Българският не е грешен, просто е по-различен. При тях вилицата никога не се товари, а седи със зъбците надолу, храната се слага отгоре на малки залци.
Салфетките
Салфетката не е лигавник. Мястото й е само и единствено на скута. В случай, че се наложи да станем по време на хранене, което по принцип трябва да се избягва, салфетката се поставя на стола и той се бута под масата, за да не гледат остатъците от червилото и вино по нея. Когато приключим с храненето, не се опитваме да я направим на капитанска шапка или цвете, както е била първоначално, а я слагаме внимателно сгъната от дясната си страна. А не където сме я намерили – върху подложната чиния или отляво до вилиците. Когато домакинята го направи – това е един мълчалив сигнал, с който тя подканва гостите си да привършват.
Отсервиране
Къде оставяме приборите, когато приключим с яденето? Когато не желаем повече от едно ястие, слагаме приборите успоредно един на друг в позиция 10.20 ч. В Англия ги поставят на 6.00 ч., а във Франция можем да видим на 9.15. Но така или иначе, те трябва да лежат успоредно един на друг и острието на ножа да сочи навътре на чинията. Както и когато се подрежда масата, остриетата на ножовете са към чинията.
